Polytrichum longisetum е многогодишен листнат връхноплоден мъх от семейство Политрихови. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишен листнат връхноплоден мъх, който образува тъмнозелени чимчета. Стъблата са изправени, неразклонени, високи до 10 cm. Листата са твърди, в сухо състояние усукани, а във влажно – слабо разперени и извити; над разширената влагалищна безцветна основа изведнъж се стесняват в тясно и дълго ланцетно заострение и по горната си повърхност носят многобройни надлъжни пластинки. Ръбът е назъбен, а жилката е източена в назъбено кафеникаво острие. Видът е двудомен. Спороносната кутийка е първоначално изправена, впоследствие наклонена, овална, неясно 5–6-ъгълна и е разположена върху усукана, в основата червеникава дръжка, дълга до 6 cm.
Разпространение и местообитания В България видът е установен във Витошкия район (Витоша – при изворите на Бистришка река) и се посочва за Рила. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров, Западна и Централна Европа, Кавказ, Исландия, Гренландия, Северна Азия, Северна Америка, Чили, Корея, Япония и Нова Зеландия; бореален вид. Среща се в сфагнови торфища и замочурени ливади в смърчовия пояс и над него. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Природозащитен статут Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища и ниската плътност правят вида уязвим. Популацията на Витоша попада в границите на природен парк „Витоша“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Източници