Riccia glauca е едногодишен талусен чернодробен мъх от семейство Ричиеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишен талусен чернодробен мъх, който образува правилни розетки с диаметър около 15 mm – в свежо състояние зелени или синьо-зелени, а в сухо по-бледо оцветени. Дяловете на талуса са 2–3 пъти дихотомично разклонени, дълги 5–8 mm и широки 1–3 mm, дебели, с широк и плитък жлеб в средата, по-ясно оформен към върховете. Коремните люспи са безцветни или червеникави. Често образува спороносни кутийки, но не образува развъдки. Спорите са тъмнокафяви, с мрежеста повърхност. Видът е еднодомен.
Разпространение и местообитания В България видът е установен в Софийския район (София – Борисовата градина и край Владайските кариери), Западните Родопи (Баташко блато) и Тунджанската хълмиста равнина (Сакар). Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Сърбия, Хърватия и Черна гора) и по-голямата част от Европа, Северна Африка, Сибир, Далечния изток, Западна и Източна Азия, Китай, Нова Зеландия, Северозападния тихоокеански район и Северна Америка; субмедитерански вид. Среща се върху влажни песъчливи почви в стърнища, край водоеми, по бреговете на пътеки и пътища и край насипи – в разредени тревисти и храстови съобщества и на открити терени в гористи места, понякога заедно с други представители на рода Riccia. Видът е с ограничено разпространение и нисък темп на нарастване, а числеността на популациите може да се променя през годините при липса на подходящи условия за развитие.
Природозащитен статут Хабитатът на вида (открити влажни почви) е уязвим, а находищата са в населени места и на места с активна човешка дейност. Като заплахи се отбелязват селскостопанските дейности, залесяването, инфраструктурното развитие (напр. строежът на язовири) и замърсяването на почвите; прекратяването на пашата и обрастването с дървета и храсти водят до загуба на подходящите за вида микроместообитания – откритите почви с разредена тревна растителност. Някои находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват дългосрочно наблюдение и отчитане на динамиката в развитието на популациите и изготвяне на предложения за планове за действие.
Източници