Scapania apiculata е многогодишен листостъблен чернодробен мъх от семейство Скапаниеви. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата са малки, жълто-зелени или с кафеникаво оцветяване. Стъблата са дълги около 0,5 cm, заедно с листата широки около 1–2 mm. Листата са разделени на два лежащи един върху друг дяла, целокрайни или по-рядко с единични зъбци, като горният дял е по-малък. Периантите са овални, сплеснати и слабо нагънати. Вегетативното размножаване е чрез едноклетъчни червено-кафяви развъдки, развиващи се по върховете на листата или по върховете на дребнолистни стъбла. Видът е двудомен.
Разпространение и местообитания В България видът е установен в Западните Родопи (южно от язовир „Батак“, в смърчово-букова гора). Общото му разпространение обхваща Европа (на Балканския полуостров – България, Румъния и Хърватия; Скандинавия, Естония, Литва, Великобритания, Беларус, Украйна, Русия, Италия и Сицилия), Северен Кавказ, Далечния изток, Сибир, Китай, Източна Азия и Северна Америка; субарктично-субалпийски вид. Среща се върху гниеща дървесина в сенчести местообитания в смърчови или смесени смърчово-букови гори, самостоятелно или с други чернодробни мъхове (Lophozia spp., Anastrophyllum spp., Nowellia curvifolia). Видът е с ограничено разпространение, а плътността на популациите и темпът на нарастване са ниски.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отбелязват сечите в горите и измененията в температурния режим и осветяването; изнасянето на гниещата дървесина и отстраняването на паднали клони и стъбла водят до загуба на специфичния за вида субстрат, а угнетяващо въздействие може да окаже и атмосферното замърсяване. Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват проучване на динамиката в развитието на популациите, темповете на нарастване и състоянието на местообитанията, както и обявяване на вида за защитен.
Източници