Scapania verrucosa е многогодишен листостъблен чернодробен мъх от семейство Скапаниеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата са зелени или жълто-зелени. Стъблата са дълги 2–6 cm, оцветени в черно от долната страна и червеникави отгоре. Листата са разделени на два лежащи един върху друг дяла; дяловете са назъбени, със зъбци, които най-често са едноклетъчни. Отворът на периантите също е назъбен. Вегетативното размножаване е с различни по форма двуклетъчни развъдки, развиващи се по върховете на най-горните листа и оформящи червено-кафяви купчинки.

Разпространение и местообитания В България видът е установен в Западна Стара планина (склоновете на вр. Миджур, по влажни скали в букова гора в долината на Бърза река) и в Рила (долината на Баненска река). Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (само в България) и други части на Европа (Франция, Полша, Чехия, Австрия, Испания, Италия, Сицилия, Крим), Кавказ, Сибир, Далечния изток, Западна и Източна Азия, Индия и Северно и Централно Мексико; субокеанско-субалпийски вид. Среща се върху влажни силикатни скали и избягва варовиковите субстрати. Отличава се с ниска плътност на популациите и нисък темп на нарастване.

Природозащитен статут Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа с категория „рядък“. Като отрицателно действащи фактори се отбелязват нарушаването на горските местообитания при дърводобив и промените в режимите на осветяване и овлажняване, като повишената осветеност угнетява развитието на вида. Едно от находищата е в район, предложен за защитена територия – природен парк „Западен Балкан“, а и двете находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват мониторинг на промените в размерите на популациите и състоянието на местообитанията, изработване на план за действие и обявяване на вида за защитен.

Източници