Вълко̀вия или Волко̀вия (срещат се и вариантите Вълковие/Волковие, ; ) е село в Северна Македония, в община Бървеница.

География

Вълковия е разположена в областта Горни Полог, на десния бряг на Вардар в подножието на планината Сува гора. Селото е от сбит тип. Махалите му са Горна, Долна и Люманоска.Трифуноски, Јован. Полог (антропогеографска проучавања), Српски етнографски зборник, књига ХС, Београд, 1976, с. 161.

Етимология Според „Българския етимологичен речник“ името е от вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.

История

Смята се, че селото се споменава за пръв път в писмен извор от 1348 година под името Влковно. Към XIV век край селото функционира манастир „Свети Георги“, който е разрушен от някой си Синан паша след 1550 година, заедно със селото. Според Йован Трифуноски Вълковия е възстановена през втората половина на XVIII век. Първите родове са Пейовци (Чучевци) и Илковци. Пейовци дошли от Тумчевище, но има твърдения, че са от Охридско. След тях се заселват Майсторовци (Арсовци) и Трипуновци (Руклевци) от Гайре, Джидаковци (Илчевци), Бокевци (Цинцарои) от Крушевско, Аврамовци, Стефановци (Кокалевци) от Сретково, Стойковци (Батевци), Кольовци, Пучаковци, Шабановци и други.Трифуноски, Јован. Полог (антропогеографска проучавања), Српски етнографски зборник, књига ХС, Београд, 1976, с. 161-163.

В края на XIX век Вълковия е българско село в Тетовска каза на Османската империя.

В 1868 година свещеникът Йован Деспотов и Кузман Търпев от Волковия са спомоществуватели за белградското издание на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2.

Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

В 1896 година Гьорче Петров отбелязва, че някога Вълковие е било твърде богато село, земята им е добра и хората са работни, но селото е западнало и мнозина са принудени да ходят на гурбет или да се изселват в Тетово поради зулумите на съседите им арнаути и големите лихви и икономическото им поробване от местни спахии.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вълковие е село, населявано от 640 жители българи християни.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вълковия има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 57 ученици, от които 18 ученички и 39 ученици.

Голямото българско екзархийско село е стожер на българщината в Полога и в началото на века е чест обект на нападения от страна на сръбските чети в района.Вижте s:Писмо до жителите на село Вълковия от Цено Марков.

В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.

При избухването на Балканската война 9 души от Вълковия са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Вълковия е център на община в Тетовска околия и има 792 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 99.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Волковия е село в Стенчевска община в Долноположкия срез и има 103 къщи с 1004 жители българи.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.

През 1947 година в селото има 18 рода, разпределени в 132 къщи.

Според преброяването от 2002 година селото има 270 жители македонци.

Личности Родени във Вълковия Атанас Алексов – Чачето (1888 – 1905), български революционер от ВМОРО Блаже Мойсов Стефановски-Кокале, български революционер, деец на ВМОРО Бецко (Бъцко) Илчев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 5-а одринска дружина; 21.VII.1913г г. - 10.VIII. 1913 г. Димитър Стоянов Симеонов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно Жотир Мицев Ноев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно Кръстьо Каравелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; млекар; IV отделение; 1-а рота на 10-а Прилепска дружина; 21.X.1912 - неизвестно; носител на орден „За храброст“ IV степен Младен Минев Савов, македоно-одрински опълченец, 17-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.IX.1912 г. - неизвестно Петко Дабески (р. 1939), северномакедонски поет Раде Стефанов Илиев, македоно-одрински опълченец, 18-годишен; бозаджия; III- отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно; ранен на 18.VI.1913 г. Сотир Кузманов, български екзархийски свещеник погребан е в олтара на църквата „Свети Мина" в селото. Сотир Мицов Новев, македоно-одрински опълченец, 27-годишен; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно Спиро Ефтимовски (1880-1952), български екзархийски свещеник Тодор Билбилов Спиров, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; Сборна партизанска рота - МОО; 20.IX.1912 г. - 10.VIII.1913 г. Тодор Спиров, деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Угрин Стефанов Илиев, македоно-одрински опълченец, 27-годишен; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - 26.I.1913 г.

Бележки

Категория:Села в община Бървеница