Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIV век) и средновековна България през XIII-XIV век Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32 – 33.
Въведена е от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. като златна монета с най-висока стойност. Византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата.The Palgrave Atlas of Byzantine History (Historical Atlas) by John Haldon, Palgrave Macmillan - 2005 ISBN 978-1-4039-1772-8, p.170 Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4 – 4,5 грама и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на XIV век, като през XIII-XIV век намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата. Терминът иперпирон се запазва, но вече за сребърна монета.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 50.
Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218 – 1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. е намерен само един екземпляр от нея.
Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.
Вижте също Старобългарски монети
Бележки
Категория:Монети Категория:Византийска империя Категория:Финансова история на България Категория:Пари на България Категория:Византийски монети