Битката за Кавказ е поредица от военни операции на Източния фронт по време на Втората световна война започнали на 22 юли 1942 г. с настъпление на германски войски и техни съюзници към Кавказ и приключили с изтласкването им от съветските защитници през октомври 1943 г.
Прелюдия На 5 април 1942 г. Адолф Хитлер издава Директива № 41. Основни цели на лятната кампания на Източния фронт стават унищожаването на съветските войски в поречието на Дон и завземане на кавказките нефтени залежи край градовете Баку, Майкоп и Грозни. На 28 юни е дадено начало на операция Блау. Група армии „Юг“ настъпва към и превзема Воронеж на 6 юли. На 9 юли групата армии е разделена на две – група армии „А“, командвана от фелдмаршал Вилхелм Лист, и „Б“, командвана от генерал Максимилиан фон Вайкс.
На 22 юли германските 1-ва танкова и 17-а армия атакуват Ростов. В рамките на два дни те превземат града. Няколко дни по-късно немските войски установяват плацдарм на река Дон край Батайск, а на 23 юли Хитлер издава Директива № 45, даваща начало на операция „Еделвайс“ за овладяване на Кавказ и богатите нефтени полета край Каспийско море. Конкретните цели включват завземане на Грозни, Баку и кавказките проходи. Значението на Северен Кавказ и Закавказието се дължи на факта, че в началото на войната оттам се добиват 86,5 на сто от нефта и 65 на сто от природния газ на СССР (само от Баку идват ¾ от нефта). Регионът дава също така богати селскостопански добиви.История Второй мировой войны 1939 – 1945, т. 5, гл. 7 , Воениздат, Москва 1973 – (от сайта История России. Всемирная история , 23.5.2008)
Противници Част от група армии „А“ е 1-ва танкова армия под командването на генерал-полковник (генералоберст) Евалд фон Клайст. В състава ѝ влизат три танкови, две моторизирани, четири пехотни и една словашка дивизия с около 400 танка. Нейната задача е да атакува в посока югоизток към Баку и Каспийско море, защитаван от Закавказкия фронт командван от генерал Иван Тюленев. Другата формация е 17-а армия под командването на генерал-полковник (генералоберст) Рихард Руоф. Нейната задача е да атакува черноморското крайбрежие между Новоросийск и Батуми.
От решаващо значение за успеха на операцията е овладяването на планинските проходи. За постигане на тази цел 17-а армия разполага с 49-и планински корпус, който е специално обучен за бойни действия в планински условия. В края на юли Вилхелм Лист разполага под свое командване с десет пехотни, три танкови и две моторизирани дивизии и още шест румънски и словашки дивизии.
На 28 юли от формации от разбития Южен фронт е сформиран Северно-Кавказкият фронт, командван от маршал Семьон Будьони. Неговата задача е да защитава черноморското крайбрежие и Западен Кавказ. Поради характера на терена той е разделен на две – крайбрежна оперативна група и оперативна група „Дон“. Първата е натоварена със защитата на крайбрежните райони, а втората е отговорна за районите източно от Краснодар, по протежение на степите и хълмовете северно от Кавказ. За защитата на Източен Кавказ и Каспийско море Съветския съюз разполага със Закавказкия фронт, който дотогава служи като гарнизон край границата с Турция.
Битката По направлението към Каспийско море
Основните проблеми пред германското настъпление в началото на операцията са от логистичен характер. Те използват въздушно снабдяване (когато е възможно), коне и камили, за да поддържат темповете на настъпление. До 9 август 5-а СС танкова дивизия Викинг превзема нефтените съоръжения край Майкоп.
Напредването към Грозни се забавя заради решението на Хитлер да прехвърли две дивизии от 1-ва танкова армия заедно с част от артилерията и голяма част от въздушната поддръжка към Сталинград. На 24 август авангардът на армията е спрян от защитната линия край Моздок. На 26 август 5-а СС танкова дивизия „Викинг“ прави опит за пробив през тясната долина Алтар край Малгобек. Отблъсната е и понася тежки загуби. В бойните действия се включва и 13-а танкова дивизия, но отново безуспешно. „Викинг“ продължава да атакува и на 5 септември превзема Малгобек. Недоволен от бавното напредване и въпреки възраженията на Лист, на 10 септември Хитлер поема командването на група армии „А“.
По направлението към Черно море
На запад настъплението на 17-а армия не е толкова бързо в началото, но на 9 август армията успява да превземе Краснодар. Основната ѝ цел са черноморските пристанищни градове Новоросийск, Туапсе и Сухуми. През това време съветските войски продължават да отстъпват и да подготвят защитата на пристанищата. За да попречат на немците да използват нефтените полета, те демонтират добивните съоръжения и унищожават петролни кладенци. В резултат на това добивите са възстановени напълно едва след края на войната.
Към края на август скоростта на германското настъпление намалява още повече. Проблемите пред 17-а армия са препятствията на терена и засилващата се съветска съпротива. На 18 август започват тежки боеве за Новоросийск. Германците хвърлят срещу града шест дивизии. На 9 септември Червената армия е принудена да изостави по-голямата част от Новоросийск, но германското настъпление е спряно, а пристанището остава неизползваемо за германците, тъй като се намира под обстрела на съветската артилерия.История Второй мировой войны 1939 – 1945, т. 5, Начало битвы за Кавказ. Северокавказская оборонительная операция (посетен на 23.5.2008) На 23 септември германската 17-а армия започва атака срещу Туапсе. След няколкодневни тежки боеве атаката е отблъсната с тежки загуби.
На 14 октомври германците прекратяват офанзивните операции в Кавказ, с изключение на опитите на 17-а армия край река Терек и около Туапсе. Първоначално немската пехота има известен успех. На 16 октомври е превзет Шаумян, намиращ се на 16 километра източно от Туапсе. Настъплението е окончателно спряно на 4 ноември.
Край река Терек При завоя на река Терек 1-ва танкова армия се подготвя за началото на офанзива с ограничени цели, след като е подкрепена от корпус със специално предназначение Фелми. Той е с размер на дивизия и е съставен от ислямски съветски военнопленници. Германските цели включват превземане на Налчик, изправяне на фронтовата линия и унищожаване на съветската дъга, заплашваща позициите на дивизията в завоя на реката.
Офанзивата започва на 25 октомври с атака на румънската 2-ра планинска дивизия в посока Налчик. В рамките на няколко часа е осъществен пробив в съветските линии и през следващите два дни войските на Оста постигат неочаквано бърз напредък. На 26 октомври към офанзивата се присъединяват 13-а и 23-та танкови дивизии, атакуващи на запад от завоя на Терек. На 27 октомври е превзет Налчик, а танковите дивизии продължават настъплението по протежение на реката. До края на октомври са пленени 10 000 съветски войници, а фон Клайст добавя към целите на офанзивата и град Орджоникидзе.
На 2 ноември 13-а танкова дивизия достига Гизел, 8 км западно от Орджоникидзе, но съветски подкрепления успяват да спрат немската офанзива. На 5 ноември 13-а танкова дивизия е почти обградена от контраатакуващите съветски формации. Германската офанзива е прекратена на 9 ноември, след което започва отстъпление от Гизел към по-лесно защитими позиции.
На 29 ноември съветският Закавказки фронт започва офанзива по протежение на река Терек. Боевете продължават в продължение на седмица, германската фронтова линия издържа, а съветската офанзива е спряна. На 22 декември германските войски започват организирано отстъпление от позициите си край реката към Пятигорск и средното течение на река Кума.
Германско отстъпление. Сражения за Новоросийск и Таман
В това време тилът на немските войски в Кавказ е застрашен заради обкръжаването на 6-а армия в Сталинград (виж Битка при Сталинград). След неуспешния деблокиращ удар на Манщайн (операция Зимна буря) и съветската контраофанзива (операция Малък Сатурн), която води до унищожаване на унгарски и италиански части на среден Дон и дестабилизиране на фронта, група армии „А“ получава заповед да се изтегли. Отстъплението започва в началото на януари. Германските войски водят ариергардни боеве и удържат съветските атаки в района на Батайск, което позволява на 1-ва танкова армия да се изтегли на север от Дон в началото на февруари. Съветските войски си връщат Батайск и Ростов на 14 февруари. По същото време 17-а армия заема за отбрана Таманския полуостров, от където Хитлер се надява да поднови офанзивата през пролетта на 1943 г.История Второй мировой войны, том VI, Освобождение Северного Кавказа
Опитите на Червената армия да си върне Новоросийск и Таман започват в края на януари. Щурмът на Новоросийск се проваля, но в началото на февруари съветски десантни части успяват да се закрепят на неголям плацдарм южно от града (т. нар. Малая земля край Мисхако) и да го задържат в свои ръце в продължение на 7 месеца. На север, край река Кубан, на 12 февруари съветските войски от новообразувания Севернокавказки фронт (командващ генерал Иван Масленников) изтласкват немците от Краснодар, но срещат твърда съпротива и в средата на март са принудени да спрат офанзивата. Съветските атаки са подновени през април, но с ограничен ефект заради пролетните наводнения, неуспеха на флота да прекъсне немското снабдяване от Крим и съсредоточаването на 1400 бойни самолета от германска страна. Въздушната битка над Кубан продължава три месеца с променлив успех.
През нощта на 9 срещу 10 септември 1943 г. съветската 18-а армия от състава на Севернокавказкия фронт стоварва десант в пристанището на Новоросийск. Десантът е предхождан от редица мерки за заблуда (демонстративна подготовка за офанзива северно от града и за десантни операции на запад и в Крим), в резултат на които германците (17-а армия) са сва̀рени неподготвени. Следват атаки на съветски войски от изток (по брега на Цемеския залив) и юг (от плацдарма при Мисхако). След едноседмична борба Новоросийск е освободен от германска окупация.Glantz, David. Soviet Military Deception in the Second World War, Routledge 1989, ISBN 0-7146-3347-X, pp. 236 – 239 (Виж картата.От сайта 60 лет великой победе (27.5.2008))
Борбата за Таманския полуостров приключва на 9 октомври с оттегляне на германците в Крим.Великая Отечественная война Советского союза 1941 – 1945 гг. Краткая история, стр. 202 – 203 (от Проект „Военная литература“, 24.5.2008)
Равносметка Германският план от лятото на 1942 г. за настъпление в две направления се проваля. В битката за Кавказ германските войски не успяват да постигнат зададените цели, а действията на съветските войски предотвратяват ефективното използване на овладените нефтени полета. Задържането на Таманския полуостров се оказва безсмислено за германците след пораженията при Сталинград и Курск.
Източници
Използвана литература
История Второй мировой войны 1939 – 1945, том 5, глава 7 , „Воениздат“, Москва 1973 (от сайта История России. Всемирная история , 23.5.2008) Великая Отечественная война Советского союза 1941 – 1945 гг. Краткая история, глава 8 (Проект „Военная литература“, 24.5.2008)
Кавказ Кавказ Кавказ Категория:1942 година в СССР Категория:История на Кавказ