Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография Саев е роден на 15/27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Учи в родното си село при брат си Константин Саев, после завършва българското педагогическо училище в Сяр. Продължава образованието си в българската столица София. В 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и на 4 август постъпва на служба в Българския флот. Специализира във Военното училище в София и от 1896 година е офицер в Русе. От 1898 година служи във Варна.

На 16 октомври 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет.

Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес от 4 до 7 април 1901 година от Кочериновското дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259. Навлиза с чета на Върховния комитет в родния си Разлог. През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни. Друго сражение водят и при Лешко. На 23 септември (стар стил) 1902 година четата на Саев дава начало на Горноджумайското въстание в село Железница, тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.

След въстанието за кратко е интерниран заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов от българското правителство под натиск от Великите сили. В края на годината обикаля с голяма чета Малешевско, Огражден, Пирин и Пиянец, като подготвя населението за ново въстание.

На 9 март 1903 година четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Тодор Саев навлиза с чета в Македония през Ветрен. На 9 април (стар стил: 28 март) 1903 година в село Цапарево четата му е обградена от турска потеря. Успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Долене.

Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на XIX век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.

В началото на 1915 година XVII Обикновено Нардно събрание взима решение за отпускане на пенсия на Миланка Саева, майка на Тодор Саев.Държавен вестник, бр. 61, 7.II.1915. На Тодор Саев е посветена песен, паметник и името му носи улица в София (). Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1951К, оп.1

Списъкъ на въстанницитѣ отъ 1та джумайска въст. дружина № Име и прѣзиме Колко год. е Отъ кое село или градъ Окрѫгъ или околия Служение или не войникъ 1. Спиро Нѣделковъ 24 Бѣловища Тетовско 2. Иван Х. Цаклевъ 24 с. Бѣлица Разложко 3. Божилъ Бранковъ 25 с. Кѫдино Софийско мл. унт. оф. 4. Никола А. Мадолевъ с. Бѣлица Разложко 5. Никола З. Мадолевъ 34 с. Бѣлица Разложко 6. Костадинъ Г. Чорбаджийски с. Бѣлица Разложко 7. Дойчинъ Петровъ г. Мехомия Разложко 8. Коце Лазаровъ с. Банско Разложко 9. Димитъръ Георгиевъ 24 г. Прилепъ Битолско ст. унт. оф. 10. Йорданъ Ивановъ 23 г. Тетово Скопско мед. фелдш. 11. [Хрис]то Христовъ 28 г. Шуменъ Северн. Бълг. 12. Александръ Крепиевъ г. Щипъ Скопско 13. Петъръ х. д. Димитровъ г. Щипъ Скопско 14. Тодоръ Видиновъ с. Чопрени Видинско ст. ун. офиц. 15. Христо М. Секуловъ 20 г. Чукловецъ Радомирско 16. Йорданъ Димитровъ 21 г. Царибродъ Софийско 17. Борисъ Поповъ 20 Луковитъ 18. Георги Стоянов 26 Битолско 19. Коста Димитровъ

Списък на въстаниците от Първа джумайска въстаническа дружина на Тодор Саев, 7 февруари 1903 година, Държавна агенция на архивите, фонд 1951K „Тодор Саев“.

Военни звания Мичман I ранг (2 август 1895) Мичман II ранг (1900)

Родословие

Друга литература Саев, Георги. „Македония-болка и съдба: Мичман Тодор Саев“, „Свети Климент Охридски“, София, 2003

Източници

Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988. Вестник „Македония“, година II, 16-23 август 1991 г.

Външни препратки

"Документи за историята на революционните борби в Македония; Писма, извлечени от "Книжката за донесения" на войводите Мичман Тодор Саев и Подпоручик Константин Настев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 40,43,45, София, 1932 година "Тодор Саев" - възпоменателна статия на Павел Генадиев за Тодор Саев, публикувана във в-к "Македоно-Одрински куриер", год. I, бр. 3, 15 април 1903 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Белица Категория:Български поручици Категория:Български флотски офицери Категория:Възпитаници на Сярското българско педагогическо училище Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Участници в Горноджумайското въстание