Дурутово или Дорутово (, Проастио, катаревуса: Προάστειον, Проастион, до 1927 година Δουρουτλάρ, Дурутлар, , Дурутлар) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 630 m надморска височина, на 4 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида) и на практика е квартал на града, до който има градски транспорт.
История В Османската империя В края на XIX век Дурутово е село в Османската империя. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Дорутлар (Doroutlár), като жителите му са турскоговорещи. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Дурутово (Douroutovo) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 180 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дорутово (Дургутлеръ) има 165 жители българи и 150 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дургутлер (Дуртали) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 50 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дуратлар (Ντουρατλάρ), Кайлярска каза, живеят 125 гърци и 150 турци.
В началото на XX век цялото християнско население на Дурутово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурутово има 256 българи екзархисти и в селото работи българско училище.
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Дуратлар (Ντουρατλάρ), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 125 „православни гърци“ и 150 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дорутво има 40 къщи славяни християни и 30 къщи турци. През 20-те години турското население на Дурутово се изселва в Турция и в селото са настанени 225 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 56 семейства и 226 души бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Проастион, в превод предградие.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дурутово живеят 60 „чуждогласни“ семейства и 40 бежански.
Традиционно населението отглежда жито и се занимава и със скотовъдство, в частност с краварство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Дурутово на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Кевриджик Κεβριτσίκ Пиги Πηγαίрека на ЮЗ от Дурутово и на СИ от Липинци Доналти Ντόναλτι Перасма Πέρασμα
Външни препратки История на Дурутово Информация за бившия дем Кайляри
Бележки
Категория:Села в дем Еордея