Булат Окуджава (груз. ბულატ ოკუჯავა, рус. Булат Шалвович Окуджава) е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузинско-арменски произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР, основателите на жанра авторска песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с традициите на френския шансон, от типа на песните на Жорж Брасенс.

Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници като Висоцки, тяхната свежест и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската литература от 50-те и 60-те години на XX век, а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му.

Биография Роден е на 9 май 1924 г. в Москва, в семейството на комунисти от Тбилиси, изпратени да следват. Майка му е роднина на известния арменски поет Вахан Терян. Окуджава е творил само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, говорела и азербайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома ѝ да говорят на руски, „езика на Ленин“.

По време на Големия терор, през февруари 1937 г. родителите му, тогава живеещи в Нижни Тагил, са изключени от партията. На 18 февруари баща му е арестуван като троцкист, а майка му, разбирайки, че и тя, и синът ѝ Булат са заплашени от арест, на 20 февруари заминава с него за Москва. След скалъпен процес бащата е екзекутиран на 4 август. Майка му е арестувана през 1938 г. и е заточена в Карлаг (ГУЛАГ), откъдето се връща през 1947 г.; през това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси.Быков Д. Булат Окуджава Глави от книгата. // Дружба народов. — 2008. — № 11. През 1949 г. е арестувана повторно и прекарва още 5 години в лагер. През 1954 г. е напълно освободена, а през 1955 г. и тя, и баща му са реабилитирани.

През 1941 г., на 17-годишна възраст, Булат се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва във Втората световна война. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет. Работи няколко години като учител във и близо до Калуга.

През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. Литературная газета. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни. Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени официално чак към края на 70-те, но много преди това става широко популярен, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записи, разпространявани от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“, а през 1970 г. с негова музика е представен филмът Белоруската гара. Окуджава винаги е смятал себе си за поет и заявявал, че музикалните записи не значат много. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър“ печели наградата Руски Букър за 1994 г.

Умира на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар и е погребан във Ваганковското гробище в Москва.

Песни Може би един от най-известните стихове на Окуджава, Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке, първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици.

Той също така често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранва и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век.

Окуджава е автор на една от най-известните руски песни за войната – Нам нужна одна победа (Десятый наш десантный батальон).

Библиография Сборници с песни и стихотворения Март великодушный (1967), Арбат, мой Арбат (1976), Стихотворения (1984), Избранное (1989), Посвящается вам (1988), Милости судьбы (1993), Зал ожидания (Нижний Новгород, 1996), Чаепитие на Арбате (1996), Булат Окуджава. 20 песенок для голоса и гитары. Краков: Польское муз. изд-во, 1970, 64 с. Булат Окуджава. 65 песен (Музикален запис, редакция, съставителство В. Фрумкин). Ann Arbor, Michigan: Ардис, т. 1 – 1980, т. 2 – 1986. Песни Булата Окуджавы. Мелодии и тексты. Съставител и автор на уводната статия Л. Шилов). М.: Музыка, 1989, 224 с.

Исторически романи Бедный Авросимов (1969, в някои по-късни издания – Глоток свободы) Похождения Шипова, или Старинный водевиль (1970) Путешествие дилетантов (1976 – 1978) Свидание с Бонапартом (1983) Упразднённый театр (1993)

На български Булат Окуджава. Избрани стихотворения. София: Народна култура, 1975, 62 с. Булат Окуджава. Пътешествие на дилетанти. София: Народна култура, 1980, 620 с. Булат Окуджава. Похожденията на Шипов. София: Отечествен фронт, 1982, 235 с. Булат Окуджава. Поети с китара. Подбор и превод от руски Иван Николов. София: Христо Г. Данов, 1985, 118 с. Булат Окуджава. Среща с Бонапарт. София: Народна култура, 1987, 300 с. Булат Окуджава. Арбат, мой Арбат. София: Захарий Стоянов, 2004, 112 с. (ISBN 954-739-508-4) Булат Окуджава. Превратностите на съдбата. Повести. Разкази. Стихотворения. София: Дамян Яков, 2009, 328 с. (ISBN 978-954-527-471-8) Булат Окуджава. Ваше Благородие. София: Millenium, 2012, 64 с. (ISBN 978-954-515-168-2)

Памет Астероидът 3149 Окуджава, открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име.

Източници

Външни препратки