„Слънце недосегаемо“ е четвъртата книга от змейската поредица на писателя Николай Теллалов, предхождана от романите „Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“ и „Пълноземие“.
Романът има дълга история – започнат през есента на 1998 г., той е окончателно завършен през януари 2007 г. Историите, разказани в „Слънце недосегаемо“, се разгръщат в над 1000 стандартни страници.
След няколко неуспешни опити на автора да предложи книгата си за издаване в различни издателски къщи, Фондация Човешката библиотека подема инициатива да я издаде. Фондацията разчита на името на автора и на свои съмишленици за набирането на средства, необходими за издаването на романа.
Книгата е отпечатана на 100% рециклирана хартия.
Резюме Вселената ни прилича на книга, в която всяка страница е слой реалност, относително самостоятелно от другите измерение. Но както всяка книга е обединена от една идея, така и реалностните слоеве не са напълно чужди помежду си.
Народните приказки разказват за Долна земя, обитавана от змейове и други митични същества. В този слой реалност Слънцето е малко по-масивно и горещо, а Юпитер също пламти на небосвода като второ, по-малко слънце. Тамошният образ на Земята се нарича Кашеп, населен от различни народи и племена, познати в човешката реалност като самодиви, върколаци, вампири... Там още съществува архипелагът Атлантида.
След много премеждия в това измерение попада и човекът Радослав. Той е напуснал родния си слой реалност, за да търси своята любима, Верена. Преди време се е натъкнал на нея, заточена в скала с магическо заклинание. Тя е дъщеря на змей и княгиня от древна България; престояла е в камъка единайсет века. Радослав успява да развали магията, защото е далечен потомък на заклинателя – колобъра Радан, бунтовник против християнската власт и вяра, жрец на стария бог Тангра.
Верена при драматични обстоятелства открива отворен Проход към реалността на своите съплеменници, ала Радослав не успява да премине в точния миг, затова пътят му към Долната земя се оказва доста заобиколен: той минава през алтернативна вселена, където човешката история е малко по-различна от познатата ни.
Сега Дичо се е завърнал в нужното му измерение, но не е уцелил мястото. Змейското гнездовище се намира на най-голямата от луните на Кашеп – от която го делят милиони километри вакуум.
Съществува и друга пречка – войната.
От няколко века реалността на Долната земя стене под ударите на нашественици – високотехнологична цивилизация от хуманоиден тип, която кашепските народи свързват с унищожената земна Атлантида. Обединени от змейовете, кашепци отблъскват жестокия и безмилостен враг. Радослав взема участие в тази битка, осъзнал напълно, че тя е и негова.
Два змея са негови съратници в това му последно изпитание преди да се събере със своята любима.
Единият, поради превратностите на войната, е роден в човешката реалност, в човешко тяло, с човешко име – Иван. Проследяваме неговата съдба: различен от другите, трудно достигнал до истината за себе си, платил скъпо, за да бъде в крайна сметка себе си.
В последната битка Иван и побратимът му, змеят Алванд, са принудени да оставят Радослав блокиран в килия на летяща змейска крепост, пленена от врага. За да продължат бойната си задача, им се налага да преминат през реалността на хората. Иван отново попада в света, където е преминало детството и юношеството му. Среща свои близки, запознава Алванд с чудатите и противоречиви същества – хората.
За змейовете човечеството не изглежда много красиво, но змейският взор е проницателен и открива достатъчно изкупителни и обнадеждаващи черти, заради които днешните хора имат шанса да не повторят грешките на Атлантида и да не бъдат унищожени като древните атланти, понеже представляват заплаха за собствения си свят.
Външни препратки Официален уебсайт на автора Човешката библиотека, откъси от книгата
Категория:Книги от Николай Теллалов