Колониализмът е създаването и поддържането на колонии в определена територия от хора, които се намират в друга. Също, може да се срещне на едно място, като господство на малцинството над мнозинството.

При колониализма суверенитета над колонията се упражнява от метрополията, която налага ново управление и вероятно нова култура и икономика. Колониализмът предполага неравнопоставени взаимоотношения между метрополията и колонията, както и между колонизаторите и местното население.

Колониализмът е характерен за периода от историята между 15 и 20 век, когато европейците основават колонии на други континенти. Основните причини по това време са печалби, разширяване на властта на метрополията и приобщаване местното население към културата и начина на живот на колонизаторите.

Видове колониализъм Историците различават главно два вида колониализъм според броя на хората, които се преселват от метрополията в колонията. Първият вид е преселническият колониализъм, който включва преселването на големи маси хора, търсещи главно плодородни земи. Вторият вид е експлоатационният колониализъм, при който колонистите са по-малко и са главно заинтересовани от добиването на ресурси в колонията и продаването им на метрополията. Този вид колониализъм е приложим главно при по-големите колонии, където колонистите формират по-голяма част от администрацията и притежават по-голяма част от земята и капитала, а местните извършват необходимия физически труд. Тези два типа колониализъм често се припокриват, като и в двата случая хора се преселват към колонията и продукти се изнасят към метрополията.

В някои случаи, преселническият колониализъм се осъществява във вече населени региони, като в резултат на това се получава или смесено население в културен план (като метисите в Америка) или разделено на расова основа население (като Френски Алжир и Южна Родезия).

История Действията, които биха могли да бъдат определени като колониализъм, имат дълга история. Египтяните, финикийците, гърците и римляните са известни със своите колонии, построени през Античността. Всъщност, думата метрополия идва от гръцки и означава „роден град“. Думата „колония“ произлиза от латински и означава „място за земеделие“.

Модерният колониализъм започва с ерата на Великите географски открития. Европейската колонизация в Източното и Западното полукълбо започва с португалските изследователски експедиции. Причините за тях са както финансови така и религиозни, като от една страна търговията с подправки би повишила приходите на португалските търговци, а от друга евентуалното откриване на друго християнско кралство в Азия би позволило обграждането на ислямската Османска империя. Първата стъпка идва със завладяването на Сеута през 1415 г. През 15 век португалските мореплаватели изследват Атлантическия океан, като достигат до слабо населените острови Мадейра, Азорските острови и Кабо Верде на юг и продължават по източното крайбрежие на Африка, като през 1488 г. Бартоломео Диас достига нос Добра надежда и по този начин прокарва пътя за достигането на Индия от Вашко да Гама през 1498 г.

Успехът на португалците подтиква Испания да финансира мисия, водена от Христофор Колумб, която има за цел да открие нов път към Азия, този път като се плава на запад. След като акостира на Бахамите, вярвайки че е достигнал бреговете на Япония, се оказва, че Колумб случайно достига до нов континент – Америка. След завръщането на Колумб в Европа, борбата за новите земи, водена между Испания и Португалия, е уредена през 1494 г. с договора от Тордесиляс.

През 16 век португалците продължават да плават на запад и на изток из океаните, като често се осъществяват първите контакти между европейци и местното население, живяло на територията днешните Мозамбик, Мадагаскар, Шри Ланка, Малайзия, Индонезия, Източен Тимор, Китай и Япония. На запад португалците колонизират огромни територии в Южна Америка, които впоследствие образуват Бразилия, а испанските конкистадори основават огромните вицекралства Нова Испания, Перу и по-късно Рио де ла Плата (Аржентина) и Нова Гранада (Колумбия).

През 17 век се образуват Британската империя, Френската колониална империя и Нидерландската колониална империя. Също така се основават и някои шведски и датски колонии.

Влиянието на колониалните империи намалява в края на 18 и началото на 19 век в резултат на Американската война за независимост и войните за независимост на Латинска Америка. Въпреки това и след този период се образуват колониални империи като Германската колониална империя и Белгийската колониална империя. В края на 19 век повечето европейски сили участват в колониалното разделение на Африка.

Руската империя, Османската империя и Австрийската империя съществуват едновременно с гореспоменатите империи, но нямат задморски колонии. Тези империи се разширяват чрез по-традиционния начин на завладяване на съседни държави и територии. Като изключение може да се приеме само Русия поради колонизацията в Америка отвъд Беринговия проток. САЩ се сдобиват с някои презокеански територии на Испания след Испано-американската война, като това води до споменаването на Американска империя.

След Първата световна война победителите разделят Германската колониална империя и по-голямата част от Османската империя помежду си с мандата на Общество на народите. Тези територии се разделят на три класа в зависимост от това в какъв период от време могат да станат готови за независимост. Въпреки това, деколонизацията извън Америка изостава до края на Втората световна война. През 1962 Организацията на обединените нации съставя Специален комитет по деколонизацията, за да окуражи процеса.

Неоколониализъм

Терминът неоколониализъм се използва след Втората световна война и деколонизацията. Той описва отношенията между силните и по-слабите страни, които напомнят експлоатационния колониализъм, но без нуждата по-силните страни да строят и поддържат колонии. Подобни твърдения се обосновават от икономическите отношения и вмешателството във вътрешните работи и политиката от страна на по-силните страни.

Освободилите се от колониална зависимост страни се причисляват към страните от Третия свят. Характерно за следколониалния период е, че развитите западни страни изпреварват много икономическото развитие на страните от Третия свят, някои от които все още представляват суровинен придатък на много по-развитите метрополии. Евтината работна ръка в тези страни позволява на международните корпорации да оптимизират печалбите си, изнасяйки голяма част от производствените си линии в страните от Третия свят.

Не във всички случаи ликвидирането на колониалната система довежда до прогрес. В много от страните от Третия свят корупцията в държавното управление достига нива, които не дават възможност за нормално развитие на икономиките. Хронически нараства задлъжнялостта и безработицата в голяма част от тези страни.

Според философски течения Империализъм Поради факта, че колонията е част от империя, колониализмът е тясно свързан с империализма. Първоначално се възприема, че колониализъм и империализъм са две взаимно заменими понятия, но според някои учени империализмът е теорията, а колониализмът – практиката.

Марксизъм Според марксизма колониализмът е форма на капитализъм, която подкрепя експлоатацията и социалната промяна. Търсенето на суровини и нови инвестиционни възможности са резултат от вътрешно-капиталистически борби за набиране на капитал.

Либерализъм, капитализъм и колониализъм

Класически либерали като Адам Смит, Фредерик Бастиа, Ричард Кобден, Хърбърт Спенсър и Уилям Гладстон в общи линии отричат колониализма. Освен това Американската революция е първото въстание против колониализма, като по този начин вдъхновява и подтиква други такива.

В своя труд „Богатството на народите“ Адам Смит пише, че Британия трябва да освободи всички свои колонии, като отбелязва, че това в по-голямата си част ще е от икономическа полза за британците, въпреки че търговците ще изгубят своите търговски привилегии.

Постколониализъм Постколониализмът се отнася до набор от философски теории и литературни творби, които се занимават с последиците и значението на колониализма. В този смисъл, постколониалната литература може да се приеме като част от постмодернистичната литература, която се занимава с политическата и културна независимост на хората, които са били част от колониалните империи. Повечето литературни изследователи приемат книгата „Ориентализмът“ на Едуард Саид за основополагаща творба на постколониалната теория.

Последици и влияние на колониализма Дебатът относно положителните и отрицателните последствия от колониализма (епидемии, експлоатация, поробване, изграждане на инфраструктура, нови институции, технологически напредък и т.н.) се води в продължение на векове и продължават и днес. Срещата на изследователите с местното население често предизвиква разпространението на болести като шарка, малария, холера и други дотогава непознати сред местните болести.

Развитие на търговията Имперската експанзия е придружавана от икономическа още от древни времена. Гръцките търговски пътища се разпространяват из целия средиземноморски регион, докато римската търговия се разширява с основна цел за насочване на печалбите от колонизираните области към Рим. Според Страбон, по времето на император Октавиан Август, до 120 римски кораби плават всяка година от Миос Ормос в Римски Египет до Индия."Strabo's Geography Book II Chapter 5" С развитието на търговските пътища в Османската империя,

Ацтекската цивилизация се развива в голяма империя, която много наподобява Римската, и има за цел да получава данъци от завладените колониални райони. За ацтеките най-важният данък са жертвите за техните религиозни ритуали.

Робство и прислужничество

Имперските проекти на европейските народи са с цел обогатяване на европейските метрополии. Експлоатацията на неевропейци и други европейци е приемлива за колонизаторите. Две следствия на тези имперски политика са робството и договорните отношения за принудително слугуване. През 17 век, почти две трети от английските заселници идват в Северна Америка както слуги."White Servitude ", by Richard Hofstadter, Montgomery College

Робството в Африка съществува дълго преди европейците да го открият като средство на експлоатация за създаване на евтина работна ръка за колониите. Европейците въвеждат транспортните технологии в употреба, пренасяйки с платноходи голям брой африкански роби до Америка. Испания и Португалия използват африкански роби да работят в африканските им колонии като Кабо Верде и Азорските острови, а към 16 век – и в Латинска Америка. Британците, французите и нидерландците се включват в търговията с роби през следващите векове. В крайна сметка, около 11 милиона африканци са транспортирани до Карибите, Северна и Южна Америка като роби от европейските колонизатори.

Европейска империя Колониална дестинация Брой на внесени роби Португалска империя Бразилия 3 646 800 Британска империя Британски карибски колонии 1 665 000 Френска империя Френски карибски колонии 1 600 200 Испанска империя Латинска Америка 1 552 100 Нидерландска империя Нидерландски карибски колонии 500 000 Британска империя Британска Северна Америка 399 000