Константин Каварналиев

Константин Великов Каварналиев е български офицер, генерал-майор, загинал по време на Междусъюзническата война.

Биография Константин Каварналиев е роден в Шумен на 15 ноември 1866 г. в търговско семейство. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 7-и випуск.

Като юнкер участва в Сръбско-българската война (1885) в която командва 3-та рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва във военните действия при Банкя, Сливница (5 – 7 ноември), Цариброд (11 – 12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Проявява се в боя при с. Алдомировци. За отличие във войната на 3 декември 1885 е произведен в чин подпоручик и награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, стр. 115

Каварналиев завършва трети във випуска си през 1888 година и е назначен в 4–ти артилерийски полк, където служи до 1892 година. На 14 февруари 1892 г. докато служи като началник парка на 1-ва пехотна софийска дивизия е награден с орден „За заслуга“ „за усърдна и примерна служба“ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 47, 29.02.1892.

Завършва Военна академия в Белгия (1897) и след това специализира и в Италия. Служи като началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия. През 1900 година се венчава за Елена Попова. Произведен е в чин майор през май 1900 година, а в чин подполковник през 1904 година. За по-малко от година през 1907 година е командир на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик, а след това е прехвърлен в Русе като началник-щаб на Пета пехотна Дунавска дивизия, като малко по-късно е произведен в чин полковник.

През Балканската война в периода 14 декември 1912 до 16 януари 1913 г. е командир на 5-и пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. По това време шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци.

Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“ Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.

Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.Димитров, Божидар, Полк. Каварналиев бие сам гърците , в. „Стандарт“, 3 декември 2006.

Памет През 1916 година край Дойран е построен негов паметник, който е открит от Борис Дрангов в присъствието на войскови части от 9-а плевенска пехотна дивизия. Около паметника са погребани също и петима войници и така се оформя Българско военно гробище. Впоследствие паметникът е взривен през 1966 година при акция за унищожаване на българските военни паметници и възстановен през 2019 година.При Тито взривяват паметника на героя , в. „Стандарт“, 3 декември 2006.

Паметник е поставен и в родния му град Шумен. Той е копие на оригиналния, изграден през 1916 г. край Дойран.

На генерал Константин Каварналиев е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София ().

Военни звания Подпоручик (3 декември 1885) Поручик (7 юни 1887) Капитан (1 януари 1892) Майор (18 май 1900) Подполковник (27 септември 1904) Полковник (15 октомври 1908) Генерал-майор (неизв.)

Награди Орден „За заслуга“ (14 февруари 1892)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Загинали през Междусъюзническата война Категория:Родени в Шумен Категория:Починали в Дойран