„Божествена комедия“ или само „Комедия“ (, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор. Той прави етични, исторически, политически и религиозни разсъждения върху виденията, които описва, и фактите, които разказва. Оттук и дидактическата и морална стойност на Комедията. написана в терцини с верижна рима от 11 срички (впоследствие наречени „терцини на Данте“) на флорентински простонароден език.Вж. или друга история на италианския език.
Създадена според критиците между 1304/07 и 1321 г., годините на изгнанието на автора в Луниджана и Романя,за дискусията за хронологичността на съчинението вж. E. Cecchi, N. Sapegno, Storia della Letteratura italiana, vol. II, Il Trecento, Garzanti, Milano, 1965, с. 69 тя е шедьовърът на Данте и е универсално смятана за най-известното произведение в италианската литература,Вж. Encyclopedia Americana, 2006, т. 30. с. 605: „the greatest single work of Italian literature;“ John Julius Norwich, The Italians: History, Art, and the Genius of a People, Abrams, 1983, p. 27: „his tremendous poem, still after six and a half centuries the supreme work of Italian literature, remains – after the legacy of ancient Rome – the grandest single element in the Italian heritage;“ and Robert Reinhold Ergang, The Renaissance, Van Nostrand, 1967, p. 103: „Many literary historians regard the Divine Comedy as the greatest work of Italian literature. In world literature it is ranked as an epic poem of the highest order.“ за едно от най-великите произведения в световната литература, See also Western canon for other „canons“ that include the Divine Comedy.вж. Harold Bloom, Il canone occidentale, Bompiani, Milano, 1996; Erich Auerbach, Studi su Dante, Feltrinelli, Milano 1964; ecc. È inclusa ad esempio fra i Grandi Libri del Mondo Occidentale e nel 2002 è stata inserita nella lista de I 100 libri migliori di sempre secondo Norwegian Book Club. както и за едно от най-важните свидетелства на средновековната цивилизация.
Първоначално произведението е озаглавено от самия автор „Комедия“, както е и в първото печатно издание от 1472 г. Прилагателното „божествена“ е добавено от Джовани Бокачо в Trattatello in laude di Dante, написано между 1357 и 1362 г. и отпечатано през 1477 г. Първото издание, което назовава произведението на Данте „Божествена комедия“ в заглавието, е това на венецианския хуманист Лудовико Долче,Ronnie H. Terpening, Lodovico Dolce, Renaissance Man of Letters (Toronto, Buffalo, London: University of Toronto Press, 1997), с. 166. публикувано през 1555 г. от Габриеле Джолито де Ферари.
Поемата е разделена на три части, наречени „кàнтики“ (на итал. cantiche): Ад, Чистилище и Рай. Всяка част се състои от 33 песни (на итал. canti) с изключение на „Ад“, съдържаща и уводна песен. Песните се състоят от променлив брой стихове, между 115 и 160, структурирани в терцини.
Поетът разказва за въображаемото си пътуване или по-скоро за „пътуването на ума към Бога“Според францисканския теолог Бонавентура да Баньореджо в неговата най-известна творба „Пътят на ума към Бога“ (1259 г.) духовното „пътуване“ към Бога е плод на божествено просветление, което идва от „върховния разум“ на самия Бог. Следователно, за да стигне до Бога, човек трябва да премине през три степени, които обаче трябва да бъдат предшествани от интензивна и смирена молитва. през трите сфери на Отвъдното (Ада, Чистилището и РаяPeter E. Bondanella, The Inferno, Introduction, p. xliii, Barnes & Noble Classics, 2003, „the key fiction of the Divine Comedy is that the poem is true.“), които ще го отведат до видението за Троицата, докато алегорично поемата представя пътуването на душата към Бога.Dorothy L. Sayers, Hell, бележка на с. 19. Неговото въображаемо и алегорично представяне на християнския задгробен живот е кулминация на средновековния мироглед, развит в Католическата църква. Данте се опира на средновековната християнска теология и философия, особено томистичната философия, извлечена от „Сума на теологията“ на Тома Аквински.Charles Allen Dinsmore, The Teachings of Dante (Ayer, 1970), с. 38. В творбата на Данте водачът му Вергилий е представен като човешки разум, а водачката му Беатриче – като божествено познание.
Творбата веднага пожънва изключителен успех и допринася значително за процеса на консолидиране на тосканския диалект като италиански език. Текстът, от който няма оригинал, е преписван в голям брой ръкописи от първите години на неговото разпространение и до появата на печатарството. В същото време се разпространява практиката на глоса и коментиране на текста (преброени са около 60 коментара и между 100 и 200 хил. страници),Gaetano Manca, I commenti di Jacopo Alighieri, Jacopo della Lana e Boccaccio alla 'Divina Commedia' di Dante e il Dartmouth Dante Project. Comunicazione tenuta alla 19ª Conferenza annuale dell'American Association of Italian Studies, Eugene, Oregon, 15-17 aprile 1999, p. 2. давайки живот на традицията на четенията и изследванията на Данте, която никога не е била прекъсвана: така се заговорва за „светски коментар". Обширността на ръкописните свидетелства за Комедията довежда до обективната трудност при дефинирането на текста: през втората половина на 20 век в Италия е съставено справочното издание от Джорджо Петроки за Италианското общество на Данте.La Commedia secondo l'antica vulgata, a cura di Giorgio Petrocchi, 4 voll., Milano, A. Mondadori, 1966-67. Две различни критични изданияВъв филологията или текстовата критика критичното издание на текст означава публикуване на самия текст, целящо да възстанови първоначалната му форма, отговаряйки възможно най-много на волята на автора, въз основа на сравнителното изследване (съпоставяне) на всеки пасаж от различните свидетели, съществуващи преки и непреки, били те ръкописи или печатни текстове. Следователно изданието се представя с критичен апарат, който отчита различните варианти на текста. Може също така да представи stemma codicum, показващ познаването на различните текстове, свързани с проследяването на архетипа. Източник: Edizione critica, посетено на 1 ноември 2022 г. са редактирани от Антонио Ланца (1995 г.)La Commedìa, Nuovo testo critico secondo i più antichi manoscritti fiorentini a cura di Antonio Lanza, Anzio, De Rubeis, 1995. и Федерико Сангуинети (2001 г.).Dantis Alagherii Comedia, Edizione critica per cura di Federico Sanguineti, Firenze, Edizioni del Galluzzo, 2001. Започвайки от 2018 г., едно ново критично издание, базирано на Лаврентийския код Pluteo XL 12, определен като „най-старият код за сигурна флорентинска идентичност“, е редактирано от Федерико Сангуинети и Елоизия Мандола.
„Комедията“, въпреки че продължава много от характерните начини на средновековната литература и стил (религиозно вдъхновение, дидактична и морална цел, език и стил, основани на визуалното и непосредствено възприемане на нещата), е дълбоко новаторска, тъй като тя, както е отбелязано по-специално в проучванията на Ерих Ауербах, клони към широко и драматично представяне на реалността, изразено и с използването на неологизми, създадени от Данте, като напр. "insusarsi" (издигам се), "inluiarsi" (прониквам) и "inleiarsi" (прониквам духовно).
Заглавие Вероятно оригиналното заглавие на произведението е Commedia или Comedìa, от гръцкото κωμῳδία (kōmōdía, съставено от κώμη, село, и ᾠδή, песен; буквално „песен на селото“). Така самият Данте нарича творбата си („Ад“ XVI, 128; XXI, 2). В Epistola XIII (чието авторство на Данте не е напълно сигурно), адресирано до Кангранде I дела Скала, Данте повтаря заглавието на произведението на латински език: Incipit Comedia Dantis Alagherii, Florentini natione, non moribus („Започва Комедията на Данте Алигиери, флорентинец по рождение, не по нрави“).
В него се посочват две причини, за да се обясни даденото заглавие: литературна и стилистична. Според първата с името „Комедия“ е обичайно да се определя литературен жанр, който от трудно начало за главния герой завършва с щастлив край. Всъщност въпреки че стилът е възвишен, той се занимава и с по-нисши теми, типични за скромния стил, според християнската гледна точка за приветстване и на най-нисшите аспекти на реалността, за да достигне до сърцето на цялото човечество. В поемата се срещат и двата аспекта: от „лес тъмен“ – алегория на изгубването на поета се преминава към окончателното изкупление, към видението за Бога в Рая; и второ, стиховете са написани на простонароден език, а не на латински, който, въпреки съществуването на богата литературна традиция на италиански език, продължава да се счита за език на културата.
Прилагателното „божествена“, отнасящо се до „Комедията“ поради темите, засягащи божественото, е използвано за първи път от Джовани Бокачо в Trattatello in laude di Dante, написано около 40 години след периода, в който е завършена поемата на Данте. Терминът „Божествена комедия“ обаче става често срещан едва от средата на 16 век нататък, тъй като Лудовико Долче в своето издание от 1555 г., отпечатано във Венеция от Габриеле Джолито де' Ферари, приема в заглавието прилагателното, дадено му от Бокачо.
Името „Комедия“ (под формата „Комедѝя“) се появява едва два пъти в поемата, докато в „Рай“ Данте я определя като „свещена поема“. Данте не отрича заглавието „Комедия“ също и защото, предвид дължината на произведението, частите и отделните песни са публикувани малко по малко и авторът няма възможност да преразгледа вече публикуваното. Терминът „Комедия“ вероятно се струва ограничен на Данте, когато пише „Рай“, в който стилът и синтаксисът се променят дълбоко в сравнение с песните, съставляващи „Ад“; всъщност в последната част съществителното „Комедия“ е заменено от „Свещена поема“. Дискурсът за корекциите, които Данте прави в своето произведение, противоречащи на самия него и на неговите източници, е много по-обширен.
В последните италиански издания, като се започне от това на Петроки (1966-67) до тези на Ланца (1995), Сангуинети (2001) и Инглезе (2016), е налице изоставяне на прилагателното „божествена“ в заглавието след 4-вековна издателска традиция.
Структура и сюжет „Божествена комедия“ е съставена от 14 233 стиха, които са разделени на три части, Inferno (Ад), Purgatorio (Чистилище) и Paradiso (Рай), всяка от които има съответно 34, 33 и 33 песни.
Първа част, „Ад“, е несъмнено най-популярната и често е публикувана под заглавието „Адът на Данте“. Първа песен служи като въведение към цялата „Божествена комедия“ и така всяка част става с дължина от точно 33 песни. Числото 3 е важно, символизирано от дължината на всяка част. Също така три е и святото число на Троицата. Начинът на създаване на римата в произведението е, според много критици, за да се подскаже, че за да продължи напред, човек трябва да се върне назад. Това, че сборът на песните е точно 100, също не е случайно. Трябва да се отбележи, че и трите песни завършват с думата stelle („звезди"): „Ад“: „Излязохме тогава в ширните простори и пак видяхме светлите звезди"; „Чистилище“: „Чист и готов да се изкачи до звездите“ и „Рай“: „Любовта, която движи слънцето и другите звезди“).
Поетът разказва в първо лице пътешествието си през трите дяла в царството на мъртвите, продължаващо през Страстната седмица през пролетта на 1300 г. Неговият водач през Ада и Чистилището е латинският поет Вергилий, автор на „Енеида“, а през Рая е Беатриче, дантевата представа за идеалната жена. Беатриче е истинска флорентинка, с която той се запознава в детството си и на която се възхищава отдалеч.
Ад