Белоградчишка рунянка (Hieracium belogradcense) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е български ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблата са изправени, високи 50 – 90 cm, облистени и влакнести. Листата са продълговатоланцетни, заострени, на къси дръжки, горните почти приседнали, отгоре почти голи, отдолу просто-влакнести, по ръба едро назъбени. Съцветието е с 20 – 60 кошнички; обвивката е дълга 8 – 9 mm, широкоцилиндрична, с керемидообразно наредени, възголи обвивни листчета. Цъфти през юли, плодоноси през август. Апомиктно растение, което се размножава предимно със семена, образувани агамоспермно, понякога и с коренищни издънки.
Разпространение и местообитания Расте по покрайнини на гори. Известно е едно находище в Предбалкана (западната част, при град Белоградчик), на 500 – 550 m надморска височина. Популацията се състои от малки групи и единични растения и включва от неколкостотин до няколко хиляди индивида. Видът е български ендемит, разпространен единствено в България.
Природозащитен статут Сред заплахите са ниската численост и ограничената площ на популацията, непосредствената близост до града, поради която битовото замърсяване и утъпкването имат неблагоприятен ефект, както и потенциалното застрояване на крайградските терени. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището попада в природна забележителност „Белоградчишки скали“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Източници
Категория:Сложноцветни Категория:Флора на България