Буниум (Bunium ferulaceum) е многогодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с грудковиден корен. Стъблото е високо 20 – 60 cm. Листата са двойно- до тройноперести, с тънки, линейни дялове. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е сух, дълъг 4 – 6 mm, с наребрени мерикарпии. Цъфти юни – юли, плодоноси август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по варовити и базалтови скалисти места, върху плитки рендзинови почви в пояса на ксеротермните дъбово-габърови гори, като популациите са малочислени. В България се среща в Източните Родопи (Крумовградско, Джебелско и Кърджалийско), между 250 и 350 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща България, Северна Македония, Гърция, Турция, Крим, Мала Азия и Сирия.
Природозащитен статут Сред заплахите са пашата на едър и дребен добитък, земеделските дейности, унищожаването на горите от пожари и изсичане и обрастването на пасищата. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а популациите южно от селата Поточница и Студен кладенец са на територията на резерват „Вълчи дол“; част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Не се налагат специални допълнителни мерки.
Източници
Категория:Сенникоцветни