Дълговлакнеста теменуга (Viola crinita) е многогодишно тревисто растение от семейство Теменугови, балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение с дълги меки власинки. Стъблата са високи 20 – 50 cm, изправени, неразклонени. Листата са тъпо назъбени, с 3 – 7 жилки. Прилистниците са длановидно или неясно дълбокопересто разсечени, със среден дял по-голям от страничните и с дръжка. Цветовете са без миризма, по 1 – 5 на стъбло, единични в пазвите на средните и горните листа. Венчелистчетата са синьо-виолетови, горните насочени нагоре и встрани, страничните извити към горните и встрани, долното по-бледо, в основата оранжево, с тъмновиолетови жилки, на върха закръглено или плитко врязано. Плодът е кутийка. Цъфти юни – август, плодоноси август – септември. Размножава се със семена, които имат добра кълняемост.
Разпространение и местообитания В България се среща в Славянка и Пирин (Сев. – Баюви дупки) на надморска височина 1500 – 2100 m. Общото разпространение на вида обхваща България и Република Македония. Обитава планински ливади и пасища, предимно на понижени терени, в иглолистния и субалпийския пояс. Популациите са малочислени, фрагментирани, формирани от малки групи (5 – 10 индивида), а по-често в тревните съобщества се срещат единични индивиди.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отбелязват активният туризъм в района на разпространение на вида, свързан с утъпкване, бране и замърсяване с битови отпадъци, както и пашата и утъпкването от животни. Голяма част от находищата на вида са в границите на резерватите „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Алиботуш“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, мониторинг на състоянието на популациите и включване на вида в списъка на защитените растения.
Източници
Категория:Теменуга