Елиптичнолистният оман (Inula spiraeifolia) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, 30 – 80 cm високо, късовлакнесто в долната си част и голо нагоре. Листата са дълги до 5 – 8 cm и широки 1,2 – 2 cm, яйцевидни до ланцетни, дребно назъбени, влакнести най-малко по жилките отдолу и по ръба, отгоре с изпъкнало мрежовидно жилкуване, като горните са приседнали, в основата късоклиновидни до закръглени. Кошничките са няколко или многобройни, до 3 cm в диаметър; обвивката е широка 10 – 12 mm, полукълбовидна, с голи обвивни листчета – външните яйцевиднолопатовидни, с обърнат навън връх, а вътрешните линейни и прави. Плодосемките са дълги 1,5 – 2 mm и голи. Цъфти юни – септември и плодоноси септември – октомври. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Обитава влажни, тревисти и каменисти места, ливади и редки гори върху хумусно-карбонатни почви. В България се среща по Северното Черноморско крайбрежие (Варненско), в Източния Предбалкан (Ловеч, село Хлевене) и в Южната Струмска долина (село Левуново), до около 400 m надморска височина, като находищата се нуждаят от потвърждаване. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа (от Франция до България).
Природозащитен статут Сред заплахите са унищожаването или влошаването на качеството на местообитанията в находищата около Варна, Девня и Ловеч вследствие на застрояване и замърсяване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Необходими са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници