Едроцветното секирче (Lathyrus grandiflorus) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата са високи 35 – 150 cm и са без крила. Листата са чифтоперести, завършващи с разклонено или просто мустаче, с една двойка елиптични до обратнояйцевидни листчета, дълги 7 – 50 mm. Цветовете са едри, дълги 15 – 40 mm, събрани по 1 – 4 в рехави гроздовидни съцветия; чашката е със зъбци, равни помежду си, а венчелистчетата са пурпурни до розови. Плодът е линеен, светлокафяв боб. Цъфти април – юни и плодоноси юли – септември. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Среща се в широколистни горски съобщества, рядко по открити терени над горната граница на гората, върху кафяви горски почви, като образува малочислени популации с единични растения и ниска плътност. В България се среща в Знеполския район (Конявска планина), Западните гранични планини (Осоговска планина), Беласица, Славянка и Рила, от 100 до 1600 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Югозападна Азия.
Природозащитен статут Сред заплахите са ограниченото разпространение, слабите възобновителни възможности на вида и унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на дърводобив и туризъм. Популации на вида попадат в границите на национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“, едно от находищата е включено в поддържания резерват „Габра“ (Осоговска планина), а находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са включването на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие, поддържането и опазването на хабитата и находищата, мониторинг на състоянието на популацията и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници