Малката ежова главица (Sparganium minimum) е многогодишно тревисто растение от семейство Sparganiaceae. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е дълго 20 – 50 cm, плаващо, рядко изправено. Листата са най-често плаващи или изправени, светлозелени, плоски, широки 2 – 8 mm, без средна жилка. Съцветията са с 2 – 3 главички, съставени от женски цветове и само с една, рядко 2, главички с мъжки цветове. Всички главички са приседнали или само най-долната с женски цветове е с къса дръжка. Плодникът е елиптичнояйцевиден, с късо стълбче и яйцевидно или ланцетно близалце. Плодът е почти приседнал, широко вретеновиден или овален, с по-тясна долна част, матов. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Размножава се със семена и вегетативно.

Разпространение и местообитания Видът се среща в блата, мочурища, торфища и постоянни сладководни езера. Субпопулациите му са съставени от единични индивиди или малки групи и са силно фрагментирани. В България се среща в Софийския район (Казичене), Витошкия район (Витоша), Знеполския район (Драгоманско блато) и Средните Родопи. Общото разпространение на вида обхваща Северна и Средна Европа, Балканския полуостров (България и Североизточна Югославия), северните части на Азия до Курилските острови и Северна Америка.

Природозащитен статут Отрицателно действащите фактори са предимно от антропогенен характер – пресушаване на заблатени територии и замърсяване на сладководните басейни.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от субпопулациите му попадат в границите на природен парк „Витоша“, а част от находищата – в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на популациите му, на биологията и екологията му, провеждане на дългосрочен мониторинг и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово, а при необходимост – обявяване на допълнителна защитена територия за опазване на популацията.

Източници