Многогодишна сверция (Swertia perennis) е многогодишно тревисто растение от семейство Тинтявови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Глациален реликт.
Описание Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото е високо 15 – 45 cm, изправено, голо, четириръбесто, често пурпурно оцветено в основата. Листата са елипсовидноланцетни до обратнояйцевидни, обикновено последователни, като долните са на дръжки, а горните почти приседнали. Цветовете са 5 – 15 (до 24), събрани в гроздовидни или метлицовидни съцветия. Венчелистчетата са сини, много рядко жълти, заострени на върха, в цъфтеж звездовидно разперени. Плодът е кутийка. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (нискоефективно).
Разпространение и местообитания Обитава влажни места край потоци и торфища с плитка скална основа върху силикатни терени. Образува фрагментирани популации с няколко десетки до няколкостотин индивида. Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат отделните находища са силно изолирани помежду си. В България се среща във Витошкия район (Витоша), Пирин и Рила, над 1000 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Европа (без най-северните части) и Мала Азия.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват засушаването на климата, отъпкването на индивиди и осушаването на местообитанията вследствие преминаването на туристи през находищата, както и малочислените популации, ниските възобновителни способности и привързаността към специфичен и сравнително рядък хабитат. Находищата на вида попадат в границите на природен парк „Витоша“, национален парк „Рила“ и национален парк „Пирин“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на избрани популации и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници