Планинският пелин (Artemisia chamaemelifolia) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е глациален реликт.

Описание Многогодишно тревисто растение с късо, полувдървеняло коренище с многобройни стерилни издънки. Цветоносните стъбла са високи 30 – 50 cm, изправени, цилиндрични, светло- до тъмнокафяви, разклонени от основата. Листата са двойно- до тройнопересто разсечени; най-долните са на дръжки и през цъфтежа отмиращи, останалите — приседнали, зелени до светлозелени, голи или разсеяно влакнести, с дялове, дълги 2 – 4 mm и до 0,5 mm широки, линейни до нишковидни. Кошничките са с диаметър 4 – 6 mm, широкояйцевидни до почти сферични, многоцветни и многобройни, събрани в сбито сложнометличесто съцветие. Обвивните листчета са зелени, голи или разсеяно влакнести, външните с тесен ципест ръб, вътрешните с широк, почти до половината кафяв ципест ръб. Цветовете имат жълти голи венчета, а плодосемките са призматични. Цъфти юни – август, плодоноси август – октомври. Ветроопрашващо се растение, размножава се със семена и коренищни издънки.

Разпространение и местообитания Обитава тревисти и каменисти карстови терени. Единствената популация на вида в България и на Балканския полуостров се намира в Понор планина, на ограничена площ; субпопулациите са относително многочислени, с единично и групово разпределение на индивидите, като на места видът е субдоминант във високопланински тревни съобщества. В България е установен в Стара планина (Западна — Понор планина, връх Голяма могила, над с. Бракьовци и между Острия връх и Торловичка могила, над с. Брезе и с. Добравица), на около 1560 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Алпите, Кантабрийските планини, Стара планина, Кавказ и Югозападна Азия (Източна Мала Азия, Северен Иран).

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отчитат засушаването на климата и утъпкването на индивиди при преминаването на туристи през находищата, изключително малочислената популация и ниските възобновителни способности на вида, както и привързаността му към специфичен и сравнително рядък хабитат. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, разработване на план за действие за опазване на вида, включване на находищата в защитена територия, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхраняване в семенна генбанка.

Източници