Слънчева гълъбка (Russula solaris) е вид гъба от семейство Russulaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Шапката в младо състояние е полукълбовидна, по-късно разперена до плоска и вдлъбната в средата, с диаметър 2 – 6 cm, яркожълта, сярножълта или лимоненожълта, по-светла към периферията; повърхността е гладка, суха или леко влажна, кожицата се бели до половината, а ръбът е радиалнонабразден. Пластинките са прираснали, бели или жълтеникави. Пънчето е цилиндрично, изтъняващо в основата, 2 – 6 × 1 – 2 cm, бяло до мръснобяло, кухо. Месото е бяло, гъбесто. Спорите са почти кълбовидни, 7 – 8 × 6 µm, шиповати, светлокремави. Образува плодни тела на групи през юли – октомври.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Средна Стара планина (край хижа „Козя стена“), в Западна Средна гора (Лозенска планина, над село Лозен) и в Западните Родопи (над град Велинград). Общото му разпространение обхваща Европа. Среща се в широколистни (главно бук – Fagus) и смесени (бук – Fagus, бор – Pinus) гори, на варовити и песъчливи почви.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочва промяната на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари и др. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България; едно от известните находища е разположено на територията на национален парк „Централен Балкан“, а част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията му.
Източници