Стефчова тлъстига (Sedum stefco) е многогодишно тревисто растение от семейство Дебелецови. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата растат в рехави групи и в основата си имат 1 – 3 облистени, невкореняващи се стерилни издънки; цветоносните стъбла са голи, високи 6 – 7 cm. Листата са дълги 4 – 5 mm, пурпурночервени, цилиндрични, стеснени към върха. Съцветията са полусенниковидно-щитовидни, с 9 – 15 сближени, 4-делни цвята на дръжки, дълги 2 – 2,5 mm. Венчелистчетата са дълги 4 – 5 mm, 3 – 4 пъти по-дълги от чашката, с остър връх, светлорозови. Тичинките са 8, тъмнопурпурни. Плодовете са 4 тесни, звездовидно разперени, кафяви мехунки. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Размножава се предимно вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Дунавската равнина (село Ковачица, Монтанско), Предбалкана (Западен – Белоградчишки скали), Стара планина (Западна и Средна), Рила (до водопада край Костенец и местността „Орловата скала“ край Боровец) и Родопите, до 1300 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща България, Северна Гърция, Република Македония и Сърбия. Обитава сухи, затревени каменисти и скалисти места и участва в състава на смесени хазмофитни съобщества. Популациите са съставени от десетки до стотици индивиди, с добра плътност, но са силно разпокъсани.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват привързаността на вида към специфичен хабитат и ограниченото му разпространение. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие; находището при Белоградчишките скали попада в едноименната природна забележителност, а част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита е мониторинг на състоянието на популациите.
Източници