Сръбски едрайант (Edraianthus serbicus) е многогодишно тревисто растение от семейство Камбанкови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблата са приповдигащи се до изправени, високи 12 – 25 cm, покрити с прости власинки. Приосновните листа са дълги 50 – 90 mm и широки 20 – 40 mm, приседнали, линейноланцетни, заострени, полустъблообхващащи и просто влакнести; стъбловите листа са като приосновните, но по-малки. Прицветниците са широкояйцевидни, като външните са по-къси или равни на цветовете. Цветовете са 6 – 12 на брой, фуниевидни, дълги 12 – 30 mm, сини до синьо-виолетови. Цъфти май – юли, плодоноси август – септември. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Знеполския район (Голо бърдо, Парамун, Чепън, Конявска планина, Ездимирска планина) на надморска височина 800 – 1400 m. Общото му разпространение обхваща България и Сърбия. Обитава скални пукнатини, сухи ерозирали варовити терени с плитка почва и южно изложение. Поради привързаността си към строго специфичен хабитат образува силно фрагментирани популации с ниска численост, състоящи се от мозаечно разпръснати петна от по 1 до 15 индивида.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват засушаването на климата, залесяването, утъпкването на индивиди вследствие на активния туристически поток и пашата, както и малочислените популации и слабата възобновителна способност на вида, дължаща се на ниска кълняемост и висока смъртност на младите индивиди. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие; част от находищата му попадат на територията на поддържания резерват „Острица“ в Голо бърдо, а почти всички находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са мониторинг на състоянието на популациите и обявяване на нови защитени територии.
Източници