Стоянова мишовка (Minuartia stojanovii) е многогодишно гъстотуфесто тревисто растение от семейство Карамфилови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно гъстотуфесто тревисто растение. Стъблата са многобройни, 3–8 cm дълги, разпръснато до гъсто влакнести. Листата са 2–8 mm дълги, линейно-ланцетни до линейно нишковидни, сраснали в основата, с 3 жилки. Прицветниците са тясно ланцетни, по-къси от цветните дръжки. Цветовете са единични по върховете на стъблата или в 5–8 цветни съцветия. Чашелистчетата са 3,5–6 mm дълги, линейно-ланцетни, голи, бели, на гърба със зелена ивица и 1 ясна жилка. Венчелистчетата са обратнояйцевидни, по-къси от чашелистчетата, рядко равни на тях, бели. Плодът е яйцевидно конична кутийка, по-къса от чашката. Семената са кафяви, по повърхността ситнозърнести. Цъфти през юли – август, плодоноси през август – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте в скални пукнатини. Популациите са с ограничени размери, с единични индивиди, на туфи и отделни групи на ограничена площ. В България видът е известен от южната част на Пирин (връх Ореляк), на около 2000 m надморска височина. Общото разпространение обхваща България и Гърция (Боздаг).
Природозащитен статут Сред заплахите за вида са нарушаването на хабитата, разрушаването на скалите, ограничените и малобройни, изолирани популации, както и трудното и слабо възпроизводство. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в национален парк „Пирин“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се препоръчват депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и проучване на промените в хабитата.
Източници