Странджанска детелина (Trifolium ligusticum) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблата са дълги 10–40 cm, разпръснато разпереновлакнести. Листата са последователни, тройни, с до ½ от дължината си сраснали прилистници, на дълги, скъсяващи се към върха влакнести дръжки; листчетата са дълги (6)10–13(20) mm и широки 6–10(12) mm, сърцевидни до обратнояйцевидни, влакнести. Цветовете са без прицветници, събрани в 6–15 mm дълги яйцевидни, единични или по 2 главички. Чашката е дълга 4–6 mm, разперено разпръснатовлакнеста до върха, с тръбица с 10 силно изпъкнали жилки и 2–3 пъти по-дълги от нея силно разперени навън зъбци. Венчето е неправилно, белезникаво или розово, 2 пъти по-късо от чашката. Плодът е 1–2 семенен, яйцевиден, кожест, затворен в чашката боб. Цъфти през април – май, плодоноси през май – юни. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте в култури от Pinus maritima. Образува малочислени популации с ограничена площ. В България е известна от Странджа (около с. Кости), на около 50 m надморска височина. Общото разпространение обхваща Югозападна Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров и Северозападна Африка.
Природозащитен статут Основна заплаха е нарушаването на хабитатите под антропогенно въздействие (горска и селскостопанска дейност). Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в границите на резерват „Узунбоджак“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходима мярка се препоръчва събиране и депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници
Категория:Детелина