Южна микромерия (Micromeria juliana) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи 10–30 cm, изправени, гъсто късовлакнести. Листата са тясноелиптични, срещуположни, дребни, мековлакнести. Съцветието е тясно, гроздовидно. Цветовете са разположени в прешлени по 5–20. Чашката е двуустна, гъсто късовлакнеста. Венчето е дълго 4–5 mm, червениковопурпурно, двуустно, като горната устна е цяла, а долната – дълбоко 3-делна, със закръглени дялове. Плодът е орехче, дълго около 1 mm, тъмнокафяво, голо. Цъфти май – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви или в пукнатините на варовити скали, в отворени ксерофитни тревни съобщества. Образува малочислени популации. В България се среща в Източните Родопи (местността Калето при село Гугутка и местността Боруна при село Железино, Ивайловградско), на 100–900 m надморска височина. Общото разпространение обхваща Южна и Югоизточна (Балканския полуостров) Европа, Северозападна Африка, западната част на Мала Азия, Крит и Егейските острови.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места, пожарите – естествени и породени от човека, и ограниченото разпространение. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват обявяване на Източните Родопи за защитена територия, ограничаване на пашата в известните находища, проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, както и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници