Isothecium myosuroides е многогодишен страничноплоден листнат мъх от семейство Брахитециеви. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишен страничноплоден листнат мъх с лъскави кафяво-зелени или жълто-кафяви чимчета. Вторичните стъбла са дъговидни, възходящи, дървовидно или пересто разклонени, дълги 2–5 cm. Клонките са заострени, често нишковидно удължени. Стъбловите листа са дълги 1–1,5 mm, с широка сърцевидна основа, почти нишковидно източени във връхната част и назъбени по краищата; жилката е единична и завършва около средата на листа. Листата на клонките са яйцевидно ланцетни, късо заострени, назъбени. Спороносната кутийка е изправена или понякога наклонена, симетрична или слабо издута от едната страна, разположена върху дръжка с дължина 11–16 mm. Видът е двудомен.
Разпространение и местообитания Среща се върху кората на дървета, по скали и сипеи в гори и защитени от вятъра местообитания. В България е известен от Стара планина (средната ѝ част – край хижите „Балкански рози“ и „Хубавец“ и край Карловското пръскало), Родопите (средната им част – долината на река Арда над град Рудозем) и Странджа (долината на река Велека при село Граматиково). Общото разпространение обхваща Балканския полуостров (Босна и Херцеговина, България, Гърция, Сърбия, Хърватия, Черна гора), Западна, Северна, Централна и Югозападна Европа, Северна и Югозападна Русия, Югозападна Азия, азиатската част на Турция, Източна Азия, Северна и тропична Африка и Северна Америка; субокеански (субмедитерански) вид.
Природозащитен статут Отрицателно действащи фактори са нарушаването, експлоатацията и фрагментацията на горските местообитания, особено в околностите на населени места, както и деградацията и загубата на подходящи хабитати в резултат на дърводобив; видът има слаб потенциал за разселване на по-далечни разстояния поради рядкото си спороносене. Част от находищата попадат в границите на природен парк „Странджа“ и национален парк „Централен Балкан“ (включително резерват „Стара река“), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието и прогноза за развитието на популацията.
Източници