Институтът по международно право (), съкратено ИМП (IDI), е организация, посветена на изследването и развитието на международното право.

История Институтът е създаден в Гент, Белгия на 8 септември 1873 г. 11 най-изтъкнати международни юристи, изградили си сериозно име в юридическите среди, решават да се обединят, създавайки институция, която е независима от правителствено влияние. Тя има за цел да допринесе, както за развитието и напредъка на международното право, така и за правилното му усвояване и прилагане от юридическите субекти.

При срещата в Гент се открояват по-специално обединителните усилия на Густав Ролин-Жаквемонс и Густав Мойние, който е сред 5-имата основатели на Международния комитет на Червения кръст през 1863 г. Подобно на много други общественици Мойние е бил ужасен от факта, че приетата през 1864 г. „Европейска конвенция за подобряването на състоянието на ранените в армията на бойното поле" се е спазвала изключително лошо по време на Френско-пруската война от 1870 – 1871 г. Нуждата от реакция е отключила желанието на Мойниер да основе независима организация, която да следи и подпомага развитието на международното право.

Известни дейци Създатели Лицата, които са участвали в процеса по създаване на института, по време на учредителния период от 8 до 11 септември 1873 г., са следните: + Председател Име От град Паскал Манчини Рим

+ Членове Име От град Емил дьо Лавеле Лиеж Тоби Майкъл Чарлз Асер Амстердам Джеймс Лоримър Единбург Владимир Бесобразов Санкт Петербург Густав Мойние Женевa Жан Гаспар Блунчли Хейделберг Аугусто Пиерантони Неапол Чарлз Калво Буенос Айрес Густав Ролин-Жаквемoнс Гент Дейвид Дъдли Фиълд Ню Йорк

Многократни председатели Всеки председател на Института ръководи 1 сесия. Изключение правят следните няколко:

Име Период на сесиите Хенри Харбургер 1914-1916 маркиз д‘Алхусемас 1932-1936 Никола Политис 1937-1942 Жан Спиропулос 1965-1967 Едуард Хамбро 1975-1977 Константин Еустатиадес 1977-1979 Ерик Кастриен 1983-1985 Рене-Жан Дюпюи 1995-1997

Почетни председатели Сред постовете, които съществуват във вътрешната организация на Института, е и тази на почетния председател. Тя се дава за изключителни заслуги в дейността на Института, подпомогнали развитието на международното право. За почетни председатели са били избрани:

Име Година, в която е бил председател Густав Ролин-Жаквемонс 1892 Густав Мойние 1894 Джон Уестлейк 1911 Алберик Ролин 1923 Чарлз де Вишер 1954

Седалище Седалището на института се променя според седалището на генералния секретар. От създаването му институтът е имал следните седалища:

Период Град Период Град 1873 – 1878 Гент 1927 - 1931 Гент 1878 – 1892 Брюксел 1931 - 1950 Брюксел 1892 – 1900 Лозана 1950 - 1963 Женева 1900 – 1906 Лувен 1963 - 1969 Париж 1906 – 1913 Гент 1969 - 1981 Брюксел 1913 – 1919 Хага 1981 - 2003 Женева 1919 – 1923 Брюксел 2003 - днес Грез Доасо 1923 – 1927 Лувен

Сесии По принцип институтът се свиква на всеки 2 години. Често се случва обаче при наличието на проблеми от по-сериозно естество срещите да се провеждат ежегодно. Те винаги се провеждат на различно място, което се оповестява при закриването на предишната сесия. Срещите са били в следните градове:

Година Град Година Град Година Град Година Град 1874 г. Женева 1875 г. Хага 1877 г. Цюрих 1878 г. Париж 1879 г. Брюксел 1880 г. Оксфорд 1882 г. Торино 1883 г. Мюнхен 1885 г. Брюксел 1887 г. Хайделберг 1888 г. Лозана 1891 г. Хамбург 1892 г. Женева 1894 г. Париж 1895 г. Кембридж 1896 г. Венеция 1897 г. Копенхаген 1898 г. Хага 1900 г. Ньошател 1902 г. Брюксел 1904 г. Единбург 1906 г. Гент 1908 г. Флоренция 1910 г. Париж 1911 г. Мадрид 1912 г. Кристияния 1913 г. Оксфорд 1919 г. Париж 1921 г. Рим 1922 г. Гренобъл 1923 г. Брюксел 1924 г. Виена 1925 г. Хага 1927 г. Лозана 1928 г. Стокхолм 1929 г. Ню Йорк 1931 г. Кембридж 1932 г. Осло 1934 г. Париж 1936 г. Брюксел 1937 г. Люксембург 1947 г. Лозана 1948 г. Брюксел 1950 г. Бат 1952 г. Сиена 1954 г. Екс-ан-Прованс 1956 г. Гренада 1957 г. Амстердам 1959 г. Ньошател 1961 г. Залцбург 1963 г. Брюксел 1965 г. Варшава 1967 г. Ница 1969 г. Единбург 1971 г. Загреб 1973 г. Рим 1975 г. Висбаден 1977 г. Осло 1979 г. Атина 1981 г. Дижон 1983 г. Кембридж 1985 г. Хелзинки 1987 г. Кайро 1991 г. Базел 1993 г. Милано 1995 г. Лисабон 1997 г. Страсбург 1999 г. Берлин 2001 г. Ванкувър 2003 г. Брюж 2005 г. Краков 2007 г. Сантяго 2009 г. Неапол 2011 г. Родос 2013 г. Токио

Структура Институтът е самостоятелен орган, съставен от членове, почетни членове и сътрудници. Членовете, които са поканени от организацията, са лица, които са доказали забележителна научна дейност в областта на международното право и са считани за относително свободни от политически натиск. Организацията се опитва да има членове широко от целия свят.

В течение на всяка сесия на института се сформират научни комисии. На тях се възлагат различни задачи, за които те са длъжни да представят отчет на следващата сесия. Същността на задачите винаги е свързана с интереса, който те представляват за юридическата общност. В периода между сесиите на института комисиите се запознават по-обстойно с темите или конкретно посочените проблеми, които са им зададени. Тези казуси се избират от Пленарната асамблея и обявяват в края на всяка сесия. Асамблеята получава работите на комисиите, след което всички те подлежат на внимателно разглеждане. При необходимост тя има силата да приема резолюции, които са с нормативен характер. След приемането на резолюциите институтът започва процедура по известяването на всички държавни органи, международни организации и всички останали институции, които са пряко засегнати от решението, както и на научната общност.

Нобелова награда за мир През 1904 г. ИМП е удостоен с Нобелова награда за мир като признание за неговите действия в подкрепа на арбитража между държавите, използването на мирни средства за разрешаване на международни спорове и приемането на немалък брой резолюции, отнасящи се до правата на човека.

Награда „Джеймс Браун Скот“ През 1931 г. ИМП основава наградата на Джеймс Браун Скот в името на „духа на признаване на Института и в чувство на искрена почит към паметта на майка му Жанет Скот, която е имала постоянно влияние върху живота му“.

Джеймс Скот почива през 1943 г., като завещава сума, чиято годишна лихва е ежегодната награда, носеща неговото име.

Външни препратки Официален сайт на ИМП Нобеловата награда за мир на ИМП

* Категория:Международни организации в Европа Категория:Международни научни институти Категория:Международно право Категория:Организации в Гент Категория:Наука в Белгия Категория:Основани в Белгия през 1873 година