Битката за Берлин е последната мащабна операция на съветските войски срещу Германия през Втората световна война. Тя е финалната част от Берлинската настъпателна операция (16 април 1945 г. – 2 май 1945 г.). По време на нея Червената армия превзема столицата на Нацистка Германия и слага край на Втората световна война в Европа. Операцията продължава от 25 април до 2 май 1945 г. Тя приключва с щурма на Райхстага (30 април 1945 г. – 2 май 1945 г.) и забиването на Знамето на Победата. На 2 май 1945 г. Берлинският гарнизон капитулира. Остават отделни огнища на съпротива до 8 май. Битката за Берлин е една от най-кръвопролитните във Втората световна война и с най-голям брой жертви за най-кратко време. В Берлинската операция участват и полски войски.
След успешната Висло-Одерска операция от януари-февруари 1945 г. Червената армия се позиционира на 60 km източно от Берлин. На 9 март Германия създава отбранителния си план за града. Първата отбранителна подготовка в покрайнините на града е направена на 20 март от новоназначения генерал Готард Хайнрици. Когато съветската офанзива продължава на 16 април, две съветски фронтови групи армии атакуват Берлин от изток и юг, докато трета напада северните покрайнини на града. Преди основната битка за столицата да започне, Червената армия обгражда града след успешните битки при Зелов и Халбе. На 20 април, рождения ден на фюрера, 1-ви беларуски фронт, воден от маршал Георгий Жуков нападайки от изток и север, започва артилерийски обстрел в центъра на Берлин, докато маршал Иван Конев с 1-ви украински фронт разбива група армии „Център“ и настъпва към южните предградия на града. На 23 април генерал Хелмут Вайдлинг поема командването над войските в Берлин. Гарнизонът е бил съставен от няколко непълни и неорганизирани Вермахт и Вафен-СС дивизии и необучени членове на Фолксщурм и Хитлерюгенд. През следващата седмица Червената армия напредва към центъра на града, справяйки се с упоритата и отчаяна немска съпротива, къща по къща.
Преди изхода на битката Хитлер и някои от последователите му се самоубиват. Берлинският гарнизон се предава окончателно на 2 май, като отделни боеве продължават в северозападните, западните и югозападните части на града до края на войната в Европа на 8 май, тъй като останалите немски части се опитват да си пробият път към западните Съюзници, за да не се предават на Съветския съюз.
Прелюдия
На 12 януари 1945 г. Червената армия дава ход на Висло-Одерската операция. На четвъртия ден Червената армия пробива линиите и започва да се придвижва на запад, с по 30 – 40 km на ден, завземайки Източна Прусия, Данциг и Познан и очертавайки линия на 60 km източно от Берлин по наречието на Одра.
Новосъздадената група армии „Висла“, под командването на Райхсфюрер-СС Хайнрих Химлер, опитва контранастъпление, но към 24 февруари то се проваля. Червената армия навлиза в Померания, изчиствайки десния бряг на река Одра, като така достига и Силезия.
На юг бушува битката за Будапеща. Три опита на немски дивизии да облекчат обградената унгарска столица се провалят и Будапеща пада в ръцете на съветите на 13 февруари. Адолф Хитлер настоява за контраатака за възвръщането на района между Драва и Дунав. Целта е да се подсигурят петролните полета на Надканижа и Дунав за бъдещи действия, но на изтощените немски сили е дадена невъзможна задача. Към 16 март Балатонската операция се е провалила и контранастъпление от Червената армия завзема за 24 часа всичко, което немците си връщат за 10 дни. На 30 март съветите навлизат в Австрия, а след Виенската операция превземат Виена на 13 април.
Между юни и септември 1944 г. Вермахтът губи над един милион души и изпитва недостиг на гориво и оръжия, които са нужни за ефективното му действие. На 12 април 1945 г. Хитлер, който вече е решил да остане в Берлин противно на желанията на съветниците си, научава новините, че американският президент Франклин Рузвелт е починал. Това за кратко създава фалшиви надежди във Фюрербункера, че Съюзниците могат да се скарат помежду си и Берлин може да се спаси в последния момент, както се е случвало преди (Чудото на Бранденбургския дом).
Западните Съюзници нямат планове да превземат града по земя. Генерал Айзенхауер губи интерес в надпревара за Берлин и не вижда нужда от допълнителни жертви за атака над град, който би бил в съветската сфера на влияние след войната и предвиждайки масивен приятелски огън в случай, че и двете армии се опитат да окупират града едновременно. Приносът на Западните Съюзници към битката са бомбардировките на Берлин през 1945 г. Американските ВВС нанасят големи дневни удари по Берлин, а в продължение на 36 поредни нощи британски самолети Москито бомбардират немската столица до 20 – 21 април 1945 г., малко преди съветите да навлязат в границите на града.
Подготовка Съветската офанзива в сърцевината на Германия има две цели. Йосиф Сталин не вярва, че Западните Съюзници ще отдадат окупираните от тях територии в следвоенната съветска зона, така че започва настъплението на дълъг фронт и се придвижва бързо, за да пресрещне Западните Съюзници възможно най-западно. Първостепенната цел обаче е да се превземе Берлин. Двете цели са взаимно допълващи се, тъй като притежаване на зоната, не може да бъде спечелено бързо, ако Берлин не падне. Друго съображение е, че самият Берлин има важни следвоенни стратегически активи, включително Хитлер и немската ядрена програма. На 6 март Хитлер назначава генерал-лейтенант Хелмут Рейман за командир на Берлинската отбранителна зона, който заема мястото на генерал-лейтенант Бруно Ритер фон Хауеншилд.
На 20 март генерал Готхард Хайнрици е назначен за командир на група армии „Висла“, заменяйки Хайнрих Химлер. Хайнрици е един от най-добрите отбранителни тактици в германската армия и незабавно започва да изгражда отбранителни планове. Хайнрици правилно оценява, че главният съветски тласък ще е през река Одра и по националната магистрала 12 (Bundesautobahn 12). Той решава да не се опитва да защитава бреговете на Одра. Вместо това, той урежда инженерни войски да укрепят възвишенията близо до Зелов, които имат видимост към Одра в точката, където ги пресича аутобана. Това е на около 17 km западно от Одра и 90 km източно от Берлин. Хайнрици разрежда линия в други райони, за да се увеличи наличния човешки ресурс за защита на възвишенията. Немските инженери превръщат заливната тераса на Одра, която вече е напоена от пролетното топене, в блато като изпускат вода от язовир нагоре по течението. На платото зад равнината инженерите построяват три пояса от защитни гнезда, достигащи назад чак до околностите на Берлин. Тези линии са съставени от противотанкови ровове, противотанкови оръдейни гнезда и широка мрежа от окопи и бункери.
На 9 април, след дълга съпротива, пада Кьонгсберг в Източна Прусия. Това дава свобода на 2-ри беларуски фронт на маршал Константин Рокосовски да се придвижи на запад към източния бряг на Одра. Маршал Георгий Жуков концентрира своя 1-ви беларуски фронт, който е позициониран по дължина на Одра от Франкфурт на юг до Балтийско море на север, в област пред възвишенията на Зелов. 2-ри беларуски фронт се придвижва в позицията, освободена от 1-ви беларуски фронт северно от възвишенията на Зелов. Докато тече това прегрупиране се оставят пролуки в линията и остатъците на немската 2-ра армия под командването на генерал Дитрих фон Заукен, която е изолирана близо до Данциг, успява да избяга в делтата на Висла. На юг, маршал Иван Конев прехвърля основната тежест на 1-ви украински фронт от Горна Силезия на северозапад към река Лужичка Ниса.
Трите съветски армии общо имат около 2,5 милиона души (включително 78 556 войници от 1-ва полска армия), 6250 танка, 7500 самолета, 41 600 артилерийски установки и минохвъргачки, 3255 камиона БМ-13 Катюша и 95 383 превозни средства.
Битка за Одра-Ниса Секторът, в който се състои по-голямата част от сраженията на офанзивата, са възвишенията на Зелов, последната голяма отбранителна линия извън Берлин. Битката за възвишенията се води в продължение на 4 дни, от 16 до 19 април. Почти един милион червеноармейски войници и над 20 000 танка и артилерийски установки са разгърнати за пробив към пътя за Берлин, който е защитаван от около 100 000 германски войници и 1200 танка и оръдия. Съветските сили, водени от Жуков, пробиват през защитните позиции, губейки 30 000 души, докато немците губят 12 000.
На 19 април 1-ви беларуски фронт преминава през последната линия на възвишенията на Зелов, като между тях и Берлин има само разпокъсани германски формирования. 1-ви украински фронт, вече завзел град Форст, напредва свободно из селските райони. Един силен тласък от 3-та гвардейска армия на Василий Гордов, 3-та гвардейска танкова армия на Павел Рибалко и 4-та гвардейска танкова армия на Дмитрий Лелюшенко се насочват на североизток към Берлин, докато другите армии тръгват на запад към част от фронтовата линия на американската армия югозападно от Берлин при Елба. С тези ходове съветските сили създават клин между немската група армии „Висла“ на север и група армии „Център“ на юг. Към края на деня немската източна фронтова линия северно от Франкфурт около Зелов и на юг около Форст вече не съществува. Тези пробиви позволяват на двата съветски фронта да приложат клещовидна маневра срещу немската 9-а армия западно от Франкфурт. Опитите на 9-а армия да се измъкне на запад водят до битката при Халбе. Жертвите сред съветските войски са многобройни, като между 1 и 19 април са изгубени 2807 танка, от които поне 727 при възвишенията на Зелов.
Междувременно британски самолети провеждат мащабни въздушни удари срещу немските позиции във вътрешността на Берлин.
Обграждане на Берлин
На 20 април 1945 г., 56-ия рождения ден на Хитлер, съветска артилерия от 1-ви беларуски фронт започва обстрел на Берлин и не спира до предаването на града. Тежестта на обстрела, произведен от съветската артилерия по време на битката, е по-голяма от тази на всички бомби, пуснати от бомбардировачите на Западните Съюзници върху града. Докато 1-ви беларуски фронт напредва на изток и североизток от града, 1-ви украински фронт настъпва през последните формирования на северното крило на група армии „Център“ и преминава северно от Ютербог над половината път към американската фронтова линия на река Елба при Магдебург. На север, между Шчечин и Швет, 2-ри беларуски фронт напада северния фланг на група армии „Висла“, държан от 3-та танкова армия на Хасо фон Мантойфел. На следващия ден 2-ра гвардейска армия на Семьон Богданов напредва почти 50 km северно от Берлин и след това атакува югозападно от Вернойхен. Съветският план е да се обгради първо Берлин, след което да се обгради 9-а армия.