Коман (, Команос, , Комана) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 660 m надморска височина, на 9 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида).
История Античност Край Коман е открита Команската антична сграда със запазен мозаечен под от V век.
В Османската империя В края на XIX век Коман е смесено българо-турско село. Църквата „Свети Николай“ е от 1858 година.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Куманово (Koumanovo).
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Комано (Komano), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коман (Koman) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 320 жители българи и 100 мюсюлмани.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Коман:
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Коман като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в 1900 Коман има 360 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коман е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 40 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Команос (Κόμανος), Кайлярска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.
В началото на XX век цялото християнско население на Коман е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коман има 320 българи патриаршисти гъркомани.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Команон (Κόμανον), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 200 „православни гърци“.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Коман попада в Гърция. Турското население на Коман се изселва в Турция още по време на войната. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Коман има 60 къщи славяни християни. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 семейства и 145 души бежанци.
Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има повече от 2/3 потомци на местно население.
Селото е закрито в 2013 година. От старото село са запазени единствено гробищната възрожденска църква „Свети Николай“ и „Свети Йоан Златоуст“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Коман на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Косат Κοσάτ Рякион Ρυάκιον
Бележки
Категория:Исторически села в дем Еордея