Дълголиста урока (Bupleurum longifolium) е многогодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 30 – 100 cm, изправено и голо. Листата са последователни, широкоелиптични до яйцевидни и голи; приосновните са на дръжки, а стъблените – приседнали, със сърцевидна стъблообхващаща основа. Съцветието е сложен сенник, съставен от 5 – 10 неравни лъча, в основата с 4 – 5 яйцевидни до кръгли листчета; прицветниците са 4 – 5, почти кръгли. Цветовете са дребни, жълти, по 15 – 20 в сенник. Плодът е сух, дълъг 4 – 5 mm, разпадащ се на 2 дяла. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания В България видът е установен в Знеполския район (Стража планина, Трънско) и в Стара планина (Средна – долините на реките Пръскалска, Тъжа и Габровница), на надморска височина 800 – 1800 m. В Стара планина видът не е събиран през последните 100 години и находищата се нуждаят от потвърждаване. Общото му разпространение обхваща Централна и Източна Европа (Алпите, Карпатите и планините в северната част на Балканския полуостров). Обитава сенчести и влажни каменливи крайпоточни места на плитки кафяви горски почви в зоната на буковите гори или в иглолистния пояс.
Природозащитен статут Находищата на вида попадат в южната периферия на ареала му; основни заплахи са ограниченото разпространение, изолираността и малочислеността на популациите. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата в Средна Стара планина са на територията на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, както и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници