Дългостълбчесто винче или Дългостълбчесто паче гнездо (Anchusa stylosa) е едногодишно тревисто растение от семейство Грапаволистни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение с осев корен. Стъблата са високи 10 – 40 cm, слабо разклонени. Листата са ланцетни до елиптичноланцетни, целокрайни или неправилно назъбени, твърдо четинестовлакнести. Цветовете са събрани във връхни къси съцветия. Чашката е дълга 6 – 8 mm, а венчето е виолетово-синьо. Стълбчето е около 2 – 3 пъти по-дълго от чашката. Плодът се състои от 4 сиви орехчета. Цъфти май – юни, плодоноси юни – август. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът е разпространен по Черноморското крайбрежие (Северно – от Балчик и местността Яйлата до село Камен бряг, „Чиракман“ до град Каварна и село Божурец; Южно – Бургас), в Североизточна България, Дунавската равнина (Никопол), Знеполския район (между град Земен и село Чокльово), Струмската долина (Северно – село Долна диканя; Южно – Кресненското дефиле, Кожуха и Рупите), Тракийската низина (Бесапарските ридове – село Ново село, Джендем тепе и местността Острова в Пловдив) и Тунджанската хълмиста равнина (Ямболски Бакаджик, Нова Загора, язовир „Овчарица“, около гара Камено, Бургаско, между селата Щит и Маточина, Свиленградско); в пояса на ксеротермните дъбови гори от 0 до 300 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Югоизточна Европа и Мала Азия. Расте по сухи, каменисти, слабо затревени места както върху варовита, така и по силикатна скална основа, често като плевел по нивите и синорите. Популациите са с добра плътност и численост и участват в тревни съобщества заедно с Poa bulbosa, Festuca valesiaca, Koeleria brevis, Astragalus onobrychis и други, а в Струмската долина – във формациите на Juniperus excelsa.
Природозащитен статут Основна заплаха за вида е строежът на хотели, голф игрища, магистрали и пътища през повечето от находищата му. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а някои от находищата му са включени в границите на защитени територии (резерватите „Калиакра“ и „Тисата“, защитените местности „Яйлата“ и „Огняново-Синитевски рид“, природната забележителност „Младежки хълм“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са запазване на съществуващите синори между нивите, ограничаване на безразборното строителство по Черноморското крайбрежие и спиране на експлоатацията на кариерите за варовик на Бесапарските ридове.
Източници