Планинската бондарцевия (Bondarzewia mesenterica) е вид гъба от семейство Bondarzewiaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодното тяло е ветриловидно, съставено от шапка и пънче, с размери 3 – 11(15) × 3 – 10 cm. Шапката е охренокафява, жълто-кафява до кафява, суха, радиално люспестовлакнеста, при изсъхване набръчкана. Тръбичките са силно низходящи (почти до основата), кремави, с широки, ъгловати, едноцветни пори. Пънчето е централно или странично, развито в различна степен, кремаво, завършващо с подземен склероций. Месото е белезникаво и твърдо. Спорите са почти кълбовидни, 6 – 8 × 5 – 7 µm, с къси, неправилни, ребристи брадавици, безцветни. Образува плодни тела, обикновено слети по няколко в основата, през август – ноември.
Разпространение и местообитания Среща се в иглолистни, главно елови гори в планините. Образува плодни тела в основата на пънове или върху корените на живи дървета — ела (Abies), смърч (Picea) и бор (Pinus). В България е установена в Рила (в района на Рилския манастир и местността Шумнатица над Боровец) и в Родопите (Западни — резерватите „Манатарица“ и „Беглика“; Средни — летовище „Бяла Черква“). Общото ѝ разпространение обхваща Средна Европа, Азия и Северна Америка.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната в хабитатите в резултат на дърводобив, сухоземен транспорт, туризъм и отдих, както и пожари. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Рилски манастир“, резерватите „Манатарица“ и „Беглика“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията.
Източници