Пиренейско шапиче (Alchemilla pyrenaica) е многогодишно тревисто растение от семейство Розоцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са високи 20 – 30 cm, изправени, в най-долната част прилегналовлакнести, нагоре голи. Приосновните листа са закръгленобъбрековидни, (7)9-делни, голи, по ръба ресничести, с дръжки, дълги 5 – 8 cm, влакнести. Стъбловите листа са добре развити, с дълбоко изрязани дялове. Съцветията са много рехави, с цветни снопчета с малко на брой цветове. Цветовете са 4 – 5,5 mm в диаметър, зеленикави. Чашелистчетата са продълговати, остри; понякога един от дяловете на външната чашка е със зъбче. Плодът е орехче. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Расте по влажни скалисти места и скални площадки върху плитки каменисти планинско-ливадни почви в субалпийския пояс. Среща се единично или на малки групи и формира популации с малка площ. Участва в състава на съобщества с Gentiana punctata, Vaccinium myrtillus, Hypericum maculatum, Aquilegia aurea, Doronicum columnae, Rhodiola rosea, Armeria alpina, Alopecurus riloensis, Silene ciliata, Sesleria comosa, Galium anisophyllon, Aster alpinus, Pedicularis orthantha и други. В България се среща в Средна Стара планина (над хижите „Вежен“ и „Ехо“, връх Ботев, Троянска планина) и Рила (в района на езерата Окото, Бъбрека, Близнаците, Смрадливото езеро), на 1800 – 2400 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Пиренеите, Алпите, Карпатите и северната част на Балканския полуостров.
Природозащитен статут Отрицателно действащи фактори са ограниченото разпространение, ниската плътност на популациите, утъпкването и унищожаването при преминаването на туристи през находищата, както и промените в климата – затопляне и засушаване. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, резерватите „Царичина“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, национален парк „Рила“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходим е мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана, поддържане и размножаване на вида ex-situ и при необходимост реинтродукция в естествените хабитати.
Източници