Пиренейска теменуга (Viola pyrenaica) е многогодишно тревисто растение от семейство Теменугови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто, безстъблено растение. Листата са закръглено бъбрековидни или широкояйцевидни, в основата широкосърцевидни и едроназъбени. Цветните дръжки са голи. Цветовете са без миризма, единични в пазвите на листата, закръглени или обратнояйцевидни. Венчелистчетата са бледовиолетови, лилави или гълъбовосини с по-тъмни надлъжни жилки, в основата бели; горните са извити назад, страничните са извити към долното и насочени напред, а долното е лъжичковидно. Плодът е кутийка. Цъфти много скоро след стопяването на снега, май – юни, плодоноси юли – август. Размножава се предимно със семена, но също и вегетативно (чрез накъсване на туфата). Семената имат добра кълняемост.
Разпространение и местообитания Обитава субалпийски и алпийски хабитати – по тревисти места, край хвойнови и клекови храсталаци, върху сравнително дълбока почва. Среща се единично в тревни съобщества, формирани от житни видове. В България се среща в Пирин (Вихренския дял) и Рила (над Рилския манастир), от 1700 до 2500 m надморска височина; посочва се също за Западните гранични планини и Родопите (Западни, Средни). Общото разпространение на вида обхваща Европа (Пиренеите, Алпите, Централните Апенини, планините на Балканския полуостров) и Кавказ.
Природозащитен статут Отрицателно действащи фактори са ограниченият ареал на вида и ниската плътност на индивидите, интензивният туризъм (утъпкване, събиране за букети, замърсяване на находищата), природните бедствия, утъпкването и пашата от животни. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в границите на национален парк „Пирин“ и природен парк „Рилски манастир“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популациите и съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници