Сивосинкав паяжинник (Cortinarius caesiocanescens) е вид гъба от семейство Cortinariaceae. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Шапката е от полукълбовидна до изпъкнала или почти плоска, 5–9 cm в диаметър, от светлосиво-синя до сива, белезникавосребриста накрая. Кортината (частичното покривало) е синкава. Пластинките са със зъбче, гъсти, светлосивосинкави до светлосиви, по-късно охренокафяви. Пънчето е цилиндрично, луковичноудебелено в основата, 6–9 × 1,5–2 cm, сиво-синьо, бледолилаво до охренокафяво, белезникаво в основата, с остатъци от кортината по повърхността. Месото е белезникаво. Спорите са 8–10,5 × 4,5–5,5 µm, бадемовидни или лимоновидни, жълто-кафяви, слабо брадавичести. Образува плодни тела през периода септември – ноември.
Разпространение и местообитания В България видът е известен от Родопите (Западни – резерват „Беглика“). Среща се на почва в сухи иглолистни гори от смърч (Picea abies) и бял бор (Pinus sylvestris). Общото разпространение на вида обхваща Европа.
Природозащитен статут Сред отрицателно действащите фактори е промяната на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари и киселинни дъждове. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България, а известното находище е на територията на резерват „Беглика“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Сред необходимите мерки за защита са проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията.
Източници