Скален пелин (Artemisia pedemontana) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Коренището е хоризонтално, с многобройни, гъсто облистени, често вкореняващи се във възлите стерилни издънки, образуващи плътни туфички. Цветоносните стъбла са високи 10–30 cm, приповдигащи се до изправени, сиво-бели до сребристосиво-зелени, напластено- до прилегналовлакнести. Листата на стерилните издънки и долните стъблови листа са двойно 3-делни или просто до тройно перестонаделени, на дръжки, гъсто бяло напластеновлакнести; средните и горните стъблови листа намаляват по размери, простоперести са и приседнали. Кошничките са 10–20, 3,5–4,0 mm в диаметър, полусферични, единични или на групи в гроздовидно или класовидно сложно съцветие. Обвивните листчета са бяло напластеновлакнести, с кафяв широк ципест ръб, често прикрит от овласяването. Цветовете са с жълти венчета. Плодосемките са слабо сплеснати, продълговато клиновидни, голи. Цъфти през юни – август, плодоноси през август – октомври. Ветроопрашващо се растение, което се размножава със семена и коренищни издънки.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Черноморското крайбрежие (Северно – нос Калиакра, Болата, Русалка, Балчишка тузла, нос Галата). Расте по сухи скалисти и каменисти места, на варовик. Субпопулациите са елемент от каменисти степни съобщества и се характеризират с много ограничена площ и групово разпределение на индивидите. Цялата популация е антропогенно фрагментирана в четири основни субпопулации с ограничена площ. Размерът на популацията е намалял драстично в резултат на намаляване на заеманата площ и унищожаване на местообитанията, като в рамките на целия си ареал видът е със силно локализирани и малоплощни находища. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа (Централна Испания, Италия, Източна Румъния, Югоизточна Украйна).
Природозащитен статут Сред отрицателно действащите фактори са стопанската дейност (земеделие, животновъдство, добив на инертни материали, туризъм и изграждане на ветрогенераторни станции), изключително малочислената популация и ниските възобновителни способности на вида, както и привързаността му към специфичен, сравнително рядък хабитат. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а едно от находищата е в границите на резерват „Калиакра“; находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Сред необходимите мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, разработване на План за действие за опазване на вида, мониторинг на състоянието на популациите и съхраняване на семена в семенна генбанка.
Източници