Сирийски миризлив бурен (Sideritis syriaca) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение със сиво или бяло овласяване. Стъблата са прости или разклонени, в основата вдървенели. Листата са продълговати или тясно обратнояйцевидни. Цветовете са събрани в цветни прешлени, с 6 до 10 цвята във всеки прешлен. Присъцветниците са почти кръгли, по-къси до равни с цветовете, обикновено раздалечени. Венчето е жълто, тръбицата е скрита в чашката, горната устна е изправена, а долната е 3-делна. Плодът е яйцевидно гладко орехче. Цъфти през май – юни, плодоноси през юли – август. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Странджа (местностите Докузак и Пейково, резерват „Средока“ – местността Остра Чука, река Айдере и Попинският мост при село Стоилово). Данните за разпространението на вида в Североизточна България (Добруджа) са без посочване на местообитание, хербариен материал или литературен източник, а проучвания в продължение на повече от 20 години не потвърждават наличието му в този район. Расте по сухи варовити, каменисти и силно ерозирани терени, на места с излаз на основната скала. Известни са 2 находища, и двете потвърдени през последните 10 години, със силно фрагментирана срещаемост. Популацията на вида е малочислена, с 10 до 25 възрастни индивида, и участва в състава на деградирали тревни съобщества. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа (от Сицилия до Крим) и Югозападна Азия.
Природозащитен статут Много ограниченото разпространение, малката численост на популацията, затрудненото възобновяване и активното събиране за лечебни цели застрашават вида с пълно унищожаване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от популацията му попада в резерват „Средока“ и в защитената местност „Докузак“. Направено е предложение за разширяване на защитената местност чрез включване и на местността „Пейково“, а находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Сред необходимите мерки за защита са проучване на биологията на размножаване и възможностите за отглеждане в ex-situ колекции, както и съхраняване на семена в семенната генбанка в град Садово.
Източници