Скална тинтява (Gentiana frigida) е многогодишно тревисто растение от семейство Тинтявови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е терциерен реликт.
Описание Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблата са високи 1 – 7 cm, в основата обвити с влагалищата на старите листа. Листата са линейноланцетни, заострени, приседнали или на съвсем къси дръжки. Цветовете са бледожълти, със сини точки и чертички, събрани по 2 – 3 във връхно съцветие. Плодът е суха, елипсовидноланцетна кутийка. Цъфти юли – август, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Западна Стара планина и в Рила (връх Дено, връх Мусала, около язовир „Калин“) на надморска височина между 2550 и 2840 m. Общото му разпространение обхваща планините в Централна Европа (Алпите, Карпатите), Австрия, Словакия, Полша, Румъния, Словения, Босна и Херцеговина, Албания и България. Расте по открити силикатни скалисти и тревисти места в алпийската зона, по северни и северозападни склонове, на плитка планинско-ливадна почва. Популациите в Рила са с малка численост и участват в съобществата на Carex rupestris, Carex curvula, Sesleria riloensis, Festuca riloensis, Primula minima, Armeria alpina и др.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват туризмът и събирането на растението като атрактивен вид. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита е изготвянето и поставянето в хижите на цветни дипляни с информация за вида с цел опазването му.
Източници
Категория:Тинтява