Южна леща (Lens ervoides) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 10–30 cm, изправено или възходящо. Листата са чифтоперести, дълги до 2 cm, на върха с осилче или мустаче; листчетата са 2–4 двойки, като долните са 8–10 mm дълги и 2–4 mm широки, обратнояйцевидни до елиптични, а горните – дълги 10–12 mm и широки 1–1,5 mm, тясноелиптични, всички на върха заострени и целокрайни. Прилистниците са еднакви, ланцетни или почти копиевидни. Цветовете са единични или по 2 в гроздовидни съцветия, на дълги оси, прикрепени в пазвите на листата. Чашката е прилегналовлакнеста, със зъбци линейношиловидни, 2–4 пъти по-дълги от тръбицата и малко по-къси от венчето. Флагчето е широко 3–4 mm, обратнояйцевидноелиптично, повече или по-малко равно на крилцата и ладийката, светлосиньо с тъмносини жилки. Крилцата са удълженоелиптични, в основата с продълговат придатък. Ладийката е елиптичноромбична, сърповидно извита, светлосиня. Плодът е боб, ромбичен, дълъг 8–9 mm, на върха косо заострено подвит. Семената са виолетово-кафяви, гладки. Цъфти април – май, плодоноси май – юни. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи варовити и каменисти терени върху бедни канелено-горски почви и рендзини. Популациите имат много ниска численост (единични индивиди с дифузно разпределение) и ограничена площ. Видът е медитерански геоелемент, терофит, с много ниска численост и слаба конкурентоспособност в ксеротермни затворени тревисти съобщества. В България се среща в Странджа (над град Малко Търново, край село Варовник, резерватите „Витаново“ и „Узунбуджак“), до около 300 m надморска височина. Общото разпространение обхваща Средиземноморието, Югоизточна Европа, Кавказ и Югозападна Азия.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват стопанската дейност (паша), изключително ограниченото разпространение, малочислената популация и ниските възобновителни способности. Популациите са в границите на природен парк „Странджа“, включително в резерватите „Витаново“ и „Узунбуджак“, и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват проучване на числеността и площта на популациите и на състоянието на местообитанието, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхранение в семенна генбанка.
Източници