Дребно еньовче (Galium demissum) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански субендемит.
Описание Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата са високи до 8 cm, гъсто облистени. Листата са по 4 – 6 в прешлен, обратноланцетни, постепенно заострени, голи или влакнести. Съцветието е щитовидно, връхно; цветовете са 3 – 7, събрани в полусенници, в основата без или с 1 – 2 присъцветни листчета; венчето е дребно, жълтозеленикаво, 4-делно, с продълговатояйцевидни дялове. Плодовете са разпадливи на две кълбестобъбрековидни орехчета. Цъфти август – септември, плодоноси септември – октомври. Опрашва се най-вероятно от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Расте по открити скалисти и каменисти места, на хумусно-карбонатни, ерозирани и скелетни почви, предимно върху варовик, главно във високопланинския пояс. Участва в хазмофитни растителни съобщества заедно с Festuca dalmatica, Androsace villosa, Potentilla apennina subsp. stojanovii, Galium anisophyllon и други. Популациите са малочислени и разкъсани. В България се среща в Славянка (Амбар дере, Гоцев връх) и Пирин (Северен – в района на връх Вихрен, циркус Големия Казан, Разложки суходол, връх Синаница) между (1500) 2000 и 2700 m надморска височина. Общото разпространение обхваща България, Северна Гърция и Турция (Битински Олимп). Galium demissum е балкано-анатолийски вид, представен у нас с номиналния подвид и с локалния ендемит Galium demissum subsp. stojanovii, разпространен само в Пирин.
Природозащитен статут Неблагоприятни промени в условията на местообитанията и намаляване на площта на популациите са възможни вследствие на природни бедствия (лавини, свлачища) и в по-малка степен на туризъм и утъпкване. Потенциална заплаха са и горските пожари. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му са в границите на национален парк „Пирин“ и резерват „Алиботуш“ в Славянка и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходим е мониторинг на състоянието на популациите с оглед оптимизиране на режима на охрана.
Източници