Сивосинкав клин (Astragalus glaucus), наричан още сивосинкаво сграбиче, е полухраст от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Полухраст, висок до 30 cm. Едногодишните клонки са дълги 15–20 cm. Листата са сложни, нечифтоперести, с 3–6 двойки тясноелиптични листчета, плътно прилегналовлакнести. Съцветието е гроздовидно, сбито, с 10–20 цвята. Дръжките на съцветието са изправени или полегнали, 2 пъти по-дълги от листата, гъсто прилегналовлакнести. Чашката е влакнеста, венчето е голо, белезникаво до кремаво. Плодът е боб, дълъг 10–15 mm, с гъсти стърчащи власинки. Цъфти през април – май, плодоноси през май – юли. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Черноморското крайбрежие (Северно – Побити камъни; по крайбрежието от град Балчик до село Българево; около Дуранкулашко езеро) и в Дунавската равнина (село Трънчовица, Плевенско), на 0–200 m надморска височина. В литературата видът се посочва и за Североизточна България и Източна Стара планина. Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви или по мергелни варовици (в района на град Балчик) в отворени ксерофитни тревни съобщества. Популацията в района на Балчишката тузла наброява над 3000 индивида, докато в района на залив Болата (Каварненско) и около Дуранкулашкото езеро числеността на популациите е под 100 индивида. Общото разпространение на вида обхваща Причерноморска Добруджа (България и Румъния), Молдова и Крим.
Природозащитен статут Сред отрицателно действащите фактори са разпокъсването и загубата на хабитата вследствие развитието на черноморския туризъм, пашата и утъпкването от домашни животни, ерозионните процеси в района на град Балчик и ограниченото разпространение. Част от популациите на вида са на територията на защитените местности „Побити камъни“ и „Дуранкулашко езеро“, а повечето находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Сред необходимите мерки за защита са включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие, ограничаване на строителството в известните находища и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници