Сибирска телчарка (Polygala sibirica) е многогодишно тревисто растение от семейство Телчаркови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи до 30 cm, изправени, влакнести. Листата са последователни, линейни до тясноелиптични, островърхи. Съцветията са гроздовидни, странично разположени. Две от чашелистчетата са много по-едри от останалите три и обгръщат венчето отстрани. Венчето е синьо-виолетово, с тръбовидносраснали листчета, едно от които на върха е силно нарязано и ресничките образуват гъст кичур. Плодът е сплескана сърцевидна кутийка. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания Видът е разпространен в Източна Европа (Централна и Източна Румъния, Южна Русия и Украйна) и Азия (от степните райони на Сибир до Индо-Хималайския регион на юг). В България се среща единствено в Североизточна България (северно от село Кошов, Русенско), на 70 m надморска височина. Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви и по пукнатините на варовити скали на склон с южно изложение. Единствената за България и Балканския полуостров популация наброява около 150 индивида и заема площ от около 2 dka, следвайки линията на скалния ръб на левия долинен склон на река Черни Лом.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са пашата и утъпкването от домашни животни, опожаряването на сухи треви и храсталаци и паленето на стърнищата, както и ограниченото разпространение, малочислеността и изолираността на популацията. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището попада на територията на природен парк „Русенски Лом“. Необходими мерки са проучване на възможностите за естествено възобновяване на вида, отглеждане на индивиди при изкуствени условия и реинтродукцията им в подходящи местообитания, както и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници