Сиво великденче (Veronica glauca) е едногодишно тревисто растение от семейство Живеничеви, балкански ендемит. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение с вретеновиден главен корен. Стъблата са изправени, високи 5–30 cm, разклоняващи се от основата, рядко прости или единични, жлезистовлакнести. Листата са яйцевидни до яйцевиднотриъгълни, перести или дълбоконазъбени, разположени срещуположно на 2–6 mm дълги дръжки, с прости власинки и триклетъчни жлези. Цветовете са събрани в рехави гроздовидни съцветия. Прицветниците в горната част на съцветието са ланцетни, долните – перести и листоподобни. Цветните дръжки са по-дълги от чашката, отклонени. Венчелистчетата са сини. Плодът е обратнояйцевидна до закръглена гола кутийка, слабо изрязана на върха. Цъфти през март – април, плодоноси през април – май. Насекомоопрашващо се растение, което се размножава със семена.
Разпространение и местообитания В България видът е известен от Тунджанската хълмиста равнина (около Ямбол), на около 200 m надморска височина. Среща се по ниви и синури като плевел само в едно находище, на ограничена площ. Популацията е била с добра численост, но се наблюдава тенденция към намаляване. Общото разпространение на вида обхваща България, Гърция, гръцките източноегейски острови, Крит и Албания.
Природозащитен статут Видът обитава силно повлияна от човешкото въздействие зона с активно земеделие, където се третира като плевел и се унищожава. Защитен е съгласно Закона за биологичното разнообразие. Сред необходимите мерки за защита са проучване на застрашаващите фактори, на числеността и площта на популацията, както и на биологията и екологията на вида, мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници